Един вампир се хвърли върху Томас, докато друг се опита да хване Сюзан. Тя тикна кръста си в лицето му, но този път дървото не засия, както бе станало с Мавра. С магията на вярата невинаги се работи лесно, дори срещу вампири, а членовете на Червения двор, които бяха твърдо стъпили в реалността, за разлика от по-магическите си роднини от Черния, не можеше да бъдат прогонени толкова лесно. Вампирът нададе вой, пастта му зейна и запенена слюнка опръска червената качулка на Сюзан.
Тя се извърна и със свободната си ръка хвърли друго бурканче, пълно със светена вода – но не към вампира, а върху стъклото на прожектора до него. Водата се изпари със съскане почти мигновено и облакът пара обгърна напълно вампира. Той нададе писък, който се извиси до честота, недоловима от човешкото ухо, и отскочи от Сюзан. Кожата му се свлече от тялото, разкривайки черните жилави мускули и костите отдолу.
Сюзан отвори капака на кошничката и измъкна пистолета си. Стреля бързо три пъти в корема на вампира; той се разкъса и от него блъвна облак кръв. Вампирът падна на земята и аз си помислих, че тя току-що беше убила едно от чудовищата – окончателно и безвъзвратно. Връхлетя ме вълна от свирепа гордост и аз се затичах надолу по стълбите.
И тук късметът ни секна.
Джъстин отстъпи на крачка от нас и тогава отнякъде внезапно изскочи Бианка, сграбчи я за косата и я задърпа след себе си. Томас се обърна, но беше твърде късно. Бианка притисна момичето с гръб към гърдите си и пръстите й обхванаха с измамна нежност гърлото й. Другата ръка на Бианка, която не беше изгубила човешката си външност, галеше корема на момичето. Джъстин се опита да се освободи, но вампирката невъзмутимо наведе главата й настрани и бавно и чувствено прокара език по гърлото й. Очите на Джъстин се разшириха, изпълнени с паника. След това погледът й натежа. Тя потрепери, тялото й се отпусна в ръцете на Бианка и бавно се изви назад. Бианка сви плътните си устни и промърмори нещо в ухото на Джъстин, което накара момичето да изскимти.
– Достатъчно – рече Бианка и в двора веднага се възцари тишина. Двамата с Майкъл стояхме на стълбите близо до Томас и Сюзан. Вампирите ни заобиколиха в полукръг, като се стараеха да стоят извън обсега на Томасовия меч. Лидия не помръдваше в прегръдките ми. Бианка ме погледна и каза: – Играта свърши, магьоснико.
– Все още не си ни победила – отвърнах аз. – За всички вас ще е по-добре да се махнете от пътя ми, преди наистина да съм се ядосал.
Бианка се засмя и откъсна няколко листчета от облеклото на Джъстин, разголвайки още повече гърдите й.
– Нали не ме смяташ за толкова глупава, че да се вържа на блъфа ти, Дрезден. Ти вече похаби голяма част от силата си. Онова, което е останало, едва успява да те държи на крака. Ако можеше да си пробиеш път навън, досега да си го направил. – Погледът й се отмести към Майкъл. – А вие, сър рицарю, вие ще загинете славно, отнасяйки много от ужасните същества на нощта със себе си. Но ние сме много, а вие сте сам и без меч. Ще умрете.
Погледнах към Томас и Сюзан и казах:
– Добре тогава. Изглежда, съм постъпил правилно, като си доведох помощници. Целият ти Двор, Бианка, няма да ни победи. – Огледах вампирите, които се бяха събрали пред стълбището, и продължих: – Всичките ти творения тук имат цяла вечност пред себе си и ще е жалко да се лишат от нея. Накрая сигурно ще ни пипнеш. Но всеки от вас, който пожелае да изгуби вечността пръв, моля да заповяда. Просто да пристъпи напред.
За миг в двора настъпи тишина. Позволих си да допусна мъничко надежда в разтупканото ми сърце. Кени Роджърс, изяж се от яд. Ако блъфът ми проработи, значи, съм по-голям комарджия и от него.
Бианка само се усмихна и каза на Томас:
– Тя е толкова красива, братовчеде от Белия двор. Пожелах я в момента, в който я видях. – Бианка облиза устните си. – Какво ще кажеш за една сделка?
Ухилих се презрително.
– Нима мислиш, че ще се пазарим с теб?
Томас ме погледна. Невероятно, но той беше абсолютно чист – с изключение на няколкото малки капки кръв, които бяха попаднали върху бледата му кожа, набед-рената превръзка и крилата.