Бледи. Красиви.
Мъртви.
Яростта ми нарастваше. Набъбваше в мен и ме изгаряше и аз отново посегнах към огъня. Пламъците изригнаха навън и уловиха един от по-страхливите вампири, който се беше стаил най-отзад и се опитваше да нахлузи човешката си маска върху смачканото си прилепско лице. Огънят го докосна, усука се около него, овъглявайки кожата му, повлече го обратно към центъра и го захвърли в бурята.
Магията танцуваше в очите ми, в главата ми, в гърдите ми, бушуваше свободно, без всякакъв контрол. Не можех да проследя всичко, което се случваше. Все повече вампири се оказваха близо до пламъците и започваха да пищят. От земята се извиха огнени пипала, които започнаха да пълзят из двора като змии. Сенките изведнъж оживяха, замятаха се наоколо с писъци, търсейки път за бягство.
Усетих как сърцето ми се сви в гърдите и спря да бие. Олюлях се и изпъшках. Майкъл ме подхвана, преметнал Лидия през рамото си в пожарникарска хватка. Разкъса пламналото си наметало и го хвърли настрани. Прехвърли ръката ми през врата си и ме повлече надолу по стълбите.
Около нас се кълбеше дим, гъст и задушаващ. Бях напълно безпомощен, кашлях и ми се повдигаше. Потокът на магията, който течеше през тялото ми, беше започнал да забавя ход и вече едва цъцреше – не защото му бях наредил да спре, а просто защото вече се бях изчерпал. Болеше ме. Огънят изригваше от сърцето ми, ръцете и краката ми се свиваха и разпускаха конвулсивно. Не можех да си поема дъх, не можех да мисля и някъде сред всичката тази болка знаех, че ще умра.
– Господи! – Майкъл се закашля. – Господи, знам, че Хари невинаги е постъпвал така, както би постъпил Ти! – Той залитна напред под тежестта ми и тази на момичето. – Но той е добър човек! Той се бие срещу враговете Ти! Не заслужава да умре тук, Господи! Затова, ако проявиш милостта да ми покажеш как да се измъкна оттук, наистина ще съм Ти благодарен.
В този миг димът се раздели и чистият въздух ни удари в лицата като кофа изворна вода.
Паднах на земята. Майкъл пусна момичето някъде край мен и разкъса евтиния смокинг. Постави дланта си върху сърцето ми и тихо проплака. После си спомням само болката и ритмичните силни удари по гърдите ми.
След това сърцето ми потрепна и отново затуптя, а червената пелена на болката пред очите ми се разсея.
Погледнах нагоре.
Димът се беше разделил, образувайки тунел – сякаш някой беше пъхнал в него прозрачна стъклена тръба за чист въздух и ние стояхме в нея. В далечния край на тунела стоеше слаба, гъвкава фигура, висока, женствена. От двете й страни стърчаха нещо като криле, макар че може и да ми се привиждаше: светлината струеше от всички страни, създавайки игра на светлосенки.
– Не знаех, че Той е толкова прозаичен – изхриптях аз.
Майкъл се отдръпна от мен и на изцапаното му със сажди лице грейна усмивка.
– Оплакваш ли се?
– Б-боже, не. Къде е Сюзан?
– После ще се върна за нея. Да вървим.
Бях твърде уморен, за да споря. Позволих му да ме изправи на крака. Той вдигна Лидия и тръгнахме, залитайки, към фигурата в далечния край на тунела.
Лий. Моята кръстница фея.
Двамата се спряхме. Майкъл потърси ножа си, но той беше изчезнал.
Лий ни погледна, повдигайки елегантната си вежда. Абсолютно чистата й синя рокля се вееше около нея, а ореолът от копринени коси можеше да съперничи с яркостта си на бушуващия пожар. Видът й беше много съб-лазнителен и тя все още държеше под мишница черната кутия, която й беше подарила Бианка.
– Кръстнице – изненадано промълвих аз.
– Е, глупчо? Какво чакаш? Направих си труда да ти покажа пътя за бягство. Бягай.
– Ти си ни спасила? – изхриптях аз.
Тя въздъхна и завъртя очи.
– Макар това да ми причинява неописуема болка, която просто не мога да изразя с думи – да, дете. Как иначе ще те получа, ако позволя на тия съскащи твари от Червения двор да те убият? Кълна се в звездите, магьоснико, смятах те за по-умен.
– Ти си ме спасила. За да можеш да ме вземеш.
– Но не по този начин – отвърна Лий, притискайки деликатно към носа си копринена кърпичка. – В момента представляваш просто една огризка, а аз искам целия плод. Върви си почини, дете. Скоро пак ще поговорим.
След това отстъпи назад и изчезна.
Майкъл ме измъкна от къщата. Спомням си миризмата на стария му пикап – дървени стърготини, пот и кожа. Старата седалка изскърца под тялото ми.
– Сюзан – промърморих аз. – Къде е Сюзан?