– Ще се опитам.
Известно време се носех в тъмнината, усещайки само тъпата болка в гърдите и топлата кожа на Лидия, която докосваше ръката ми. Опитах се да се размърдам, да проверя дали момичето наистина е добре, но това изискваше твърде много усилия.
Вратата на пикапа се отвори и отново се затвори. Моторът забръмча.
След това милостивият мрак покри всичко.
Глава 31
Тъмнината ме погълна и ме задържа в себе си за дълго време. Там, където се носех, нямаше нищо освен мрак, освен безкрайна нощ. Не ми беше студено. Не ми беше топло. Не чувствах нищо. Нямах нито мисли, нито сънища, нищо.
Беше твърде хубаво, за да продължи дълго.
Първо се върна болката от изгарянията. Раните от изгаряния са най-ужасните. Дясната ми ръка и рамото бяха обгорени и упоритото тъпо пулсиране в тях най-сетне ме изкара от покоя. Към това се прибавиха всички останали драскотини, синини и рани. Чувствах се като сбирщина от най-различни оплаквания и неизправности. Навсякъде ме болеше.
После от мъглата изскочи паметта ми. Започнах да си спомням какво се беше случило. Кошмара. Балът на вампирите. Младежите, които бяха примамени на него.
И огънят.
О, господи! Какво направих?
Спомних си как пожарът се извиси в стени от плътни пламъци, как протегна алчните си ръце към вампирите и ги придърпа обратно към огнената стихия, която беше погълнала плета и дърветата.
Звезди и камъни! Децата бяха съвсем беззащитни пред това. Пред огъня и пушека, от който бях успял да се измъкна само благодарение на помощта на една фея магьосница. Не спирах да мисля за това. Дори не бях обмислил последиците от освобождаването на силата ми.
Отворих очи. Лежах на леглото в стаята ми. Станах и се завлякох до банята. Сигурно междувременно някой ме беше нахранил със супа, защото, когато започнах да повръщам, изхвърлих и остатъци от нея.
Бях ги убил. Бях убил онези деца. Моята магия, която беше енергия на съзиданието и живота, се бе нахвърлила върху тях и ги беше изпепелила.
Не спрях да повръщам, докато стомахът не ме заболя от напъните. Колкото и да се опитвах, не можех да прогоня образите от главата си. Горящите деца. Горящата Джъстин. Магията определя човека. Тя избликва от дълбините на съществото му. Не можете да постигнете нищо с магия, която не извира от душата ви.
А аз бях изгорил всички онези младежи живи.
Моята сила. Моят избор. Моята вина.
Проплаках.
Дойдох на себе си едва когато Майкъл влезе в банята. Намери ме да лежа на една страна, свит на кълбо, а водата от душа се изливаше върху мен и студът ме караше да треперя. Болеше ме всичко, вън и вътре. Лицето ме болеше от изкривяващата го гримаса. Гърлото ми се беше свило от плача така, сякаш ме душаха.
Майкъл ме вдигна с лекота, сякаш не тежах повече от децата му. Подсуши ме с кърпа и ме уви в дебелия ми халат. Той беше облякъл чисти дрехи, а на китката и челото му имаше превръзки. Очите му бяха хлътнали, сякаш не си беше доспал. Но ръцете му не трепереха, лицето му беше спокойно и уверено.
Постепенно дойдох на себе си. Когато той приключи всичко, погледите ни се срещнаха.
– Колко? – попитах аз. – Колко от тях умряха?
Той веднага разбра. Видях болката в очите му.
– След като ви измъкнах оттам, се обадих в пожарната и им казах, че има хора, които се нуждаят от помощ. Пристигнаха доста бързо, но...
– Колко, Майкъл?
Той бавно си пое дъх.
– Единайсет тела.
– Сюзан?
Гласът ми потрепери.
Той се поколеба.
– Не знаем. Намериха само единайсет трупа. Проверяват зъбните им статуси. Казаха, че горещината е била толкова голяма, че костите почти не наподобявали човешки.
Засмях се горчиво.
– Почти не наподобявали човешки. Там имаше много повече младежи...
– Знам. Но намериха само толкова. И са спасили още една дузина живи.
– Това поне е нещо. А онези, които не са открити?
– Изчезнали са. Липсват. Смятат ги за... мъртви.
Затворих очи. Огънят трябва да е бил много интензивен, за да изпепели костите. Нима заклинанието ми се беше оказало толкова силно? Или останалите мъртъвци просто не бяха намерени още?
– Не мога да повярвам – казах аз. – Не мога да повярвам, че постъпих толкова глупаво.
– Хари – каза Майкъл и постави ръка на рамото ми, – нямаше как да знаем. Нямаше. Може да са били мъртви още преди да започне пожарът. Вампирите се хранеха безразборно от тях там, където не можехме да ги видим.
– Знам – отвърнах аз. – Знам. Господи, проявих такава високомерност. Проявих се като пълен идиот, като отидох там.