– Хари...
– А горките глупави хлапета платиха цената за това. По дяволите, Майкъл.
– Много вампири също не успяха да оцелеят, Хари.
– Това не е оправдание. Дори ако бях изтребил всички вампири в Чикаго.
Майкъл замълча. Дълго време двамата просто седяхме.
Най-накрая го попитах:
– От колко време ме няма?
– Повече от денонощие. Проспа цялата нощ, вчерашния ден и по-голямата част от тази нощ. Слънцето ще изгрее скоро.
– Господи – въздъхнах аз и се почесах под брадичката.
Майкъл се намръщи.
– Известно време си мислех, че сме те загубили. Ти не се събуждаше. Боях се да те откарам в болницата. В което и да е място, където е нужна регистрация. Вампирите можеха да те проследят.
– Трябва да се обадим на Мърфи и да й кажем...
– Мърфи все още спи, Хари. Снощи се обадих на сержант Столингс, след като позвъних в пожарната. Специалният отдел се опитал да поеме разследването, но някъде отгоре дошла заповед изобщо да не се захващат с тая работа. Предполагам, че Бианка има връзки в кметството.
– Няма да могат да спрат разследванията за изчезналите хора, които ще ни затрупат веднага щом родителите започнат да търсят децата си. Но сигурно ще се опитат да попречат. По дяволите.
– Знам – отвърна Майкъл. – Опитах се да намеря Сюзан, онова момиче Джъстин и меча. Не открих нищо.
– За малко да успеем да си ги върнем. И меча, и пленниците.
– Знам.
Поклатих глава.
– Как е Чарити? А бебето?
Той наведе глава.
– За бебето все още не са сигурни. Не могат да разберат какво не е наред. Нямат представа защо продължава да отслабва.
– Съжалявам. А Чарити?
– Известно време ще остане на легло, но ще се оправи. Вчера й се обадих.
– Обадил си се. Не отиде ли да я видиш?
– Пазих те – отвърна Майкъл. – Отец Фортхил е със семейството ми. Има и други, които ги наглеждат, докато ме няма.
Потрепнах.
– Това не й харесва, нали? Че си останал с мен.
– Тя не ми говори.
– Съжалявам.
Той кимна.
– Аз също.
– Помогни ми да стана. Жаден съм.
Той ми помогна и когато се изправих, само се олюлях леко. Затътрих се до всекидневната.
– А какво стана с Лидия? – попитах аз.
Майкъл не каза нищо, а няколко секунди по-късно сам намерих отговора. Лидия лежеше на дивана във всекидневната ми, свита на кълбо под тон и половина одеяла. Очите й бяха затворени, а устата – леко отворена.
– Разпознах я – каза Майкъл.
Намръщих се.
– Откъде?
– Леговището на Кравос. Тя беше сред младежите, които бяха замесили в делата си.
Подсвирнах.
– Значи, го е познавала. Знаела е какво се кани да направи.
– Опитай се да не я будиш – каза тихо Майкъл. – Повече няма да заспи. Мисля, че са я дрогирали. Беше се паникьосала, бърбореше разни неща. Едва преди около час и половина успях да я успокоя.
Намръщих се леко и отидох в малката ми кухня. Майкъл ме последва. Извадих една кола от хладилната чанта, но размислих, предвид състоянието, в което се намираше стомахът ми, и си налях чаша вода. Изпих я на неравномерни глътки.
– Ще има да си плащам, Майкъл.
Той се намръщи.
– Какво искаш да кажеш?
– Онова, което правиш, ти се връща, Майкъл. Знаеш го много добре. Който търкаля камък, върху него ще се обърне. Посееш ли вятър, ще пожънеш буря.
Майкъл повдигна вежди.
– Не очаквах да познаваш толкова добре Библията.
– Към притчите винаги съм се отнасял с уважение – отвърнах аз. – Но що се отнася до магията, всичко е много по-ясно и ярко, отколкото в други случаи. Аз убих хора. Изгорих ги. И това ще се върне и ще ме преследва.
Майкъл се намръщи и погледна към Лидия.
– Законът за трикратността, а?
Свих рамене.
– Помня как веднъж ми каза, че не вярваш в тези неща.
Пийнах още вода.
– Не вярвах. И сега не вярвам. Просто така е справедливо. Да вярваш, че онова, което правиш с магия, ще ти се връща трикратно.
– Какво те накара да промениш мнението си?
– Не знам. Знам само, че справедливост ще има, Майкъл. За онези деца, за Сюзан, за онова, което се случи с Чарити и сина ти. Ако никой друг не се погрижи за това, проклет да съм, ако не го направя сам. – Намръщих се. – Просто се надявам, че ако греша, ще успея достатъчно дълго да избягвам кармата си, за да мога да довърша делото си докрай.
– Хари, всичко беше заложено на този прием. Това беше шансът на Бианка да те убие, без да нарушава Съглашението. Тя заложи капана и претърпя неуспех. Смяташ ли, че ще продължи да се опитва?
Погледнах го.
– Разбира се. Както и ти. Иначе нямаше да се правиш на куче пазач целия вчерашен ден.