– Всички имахме кофти ден, Дрезден – каза Томас. – Хората на Бианка ме преследваха целия ден и цялата нощ. Едва успях да се довлека дотук, без да ме разкъсат на парчета.
– Нощта едва сега започва – възразих аз. – Дай ми поне една добра причина да не убия един лъжлив, мръсен предател, който на всичкото отгоре е и вампир?
– Защото можеш да ми се довериш – отвърна той. – Искам да ти помогна.
Изсумтях.
– И защо трябва да ти вярвам, по дяволите?
– Не трябва – рече той. – Недей. Аз съм добър лъжец. Един от най-добрите. Не те моля да вярваш на мен. Повярвай на обстоятелствата. Двамата имаме общи интереси.
Намръщих се.
– Майтапиш се.
Той поклати глава и се усмихна мрачно.
– Ще ми се да беше така. Помислих си, че ще успея да ти помогна, щом се измъкна от полезрението на Бианка, но тя ме измами.
– Виж какво, Томас. Не знам доколко си запознат със ситуацията, но Бианка е от онези, които на разговорен език наричаме „лошите“. Те често постъпват така. Това е един от начините да ги разпознаваме.
– Бог да ме спаси от идеалистите – промърмори Томас. Майкъл изръмжа и Томас му се усмихна като малко кученце, изпълнено с надежда. – Чуйте ме и двамата. Жената на Дрезден е в ръцете им.
Пристъпих напред и сърцето ми изпърха.
– Тя е жива?
– Засега – каза Томас. – Хванали са и Джъстин. Искам си я обратно. Ти си искаш Сюзан. Мисля, че можем да се споразумеем. Да работим заедно. Какво ще кажеш?
Майкъл поклати глава.
– Той е лъжец, Хари. Оттук мога да го подуша.
– Да, да, да – рече Томас. – Признавам си. Но в настоящия момент не ми е в интересите да лъжа когото и да било. Просто искам да си я върна.
– Джъстин?
Томас кимна.
– За да продължи да й източва кръвта – рече Майкъл. – Хари, ако няма да го убиваме, поне да го изхвърлим навън.
– Ще направите голяма грешка – каза Томас. – Заклевам се в собствената си ослепителна външност и шеметно его, че не ви лъжа.
– Добре – казах аз на Майкъл. – Убий го.
– Чакай! – изкрещя Томас. – Дрезден, моля те! Колко искаш да ти платя? Какво искаш да направя? Няма къде другаде да отида.
Огледах внимателно лицето му. Той изглеждаше изтощен и отчаян; под маската на хладнокръвието едва се владееше. Но зад страха му се криеше смиреност. И решителност.
– Добре – казах аз. – Добре, Майкъл. Пусни го.
Майкъл се намръщи.
– Сигурен ли си?
Кимнах. Майкъл отстъпи встрани от Томас, но продължи да стиска здраво ръжена в ръка.
Томас се надигна и седна, опипвайки леко гърлото си, където ботушът на Майкъл беше оставил мръсен отпечатък, след което докосна разцепената си устна и потрепери.
– Благодаря – рече тихо той. – Погледни в калъфа.
Погледнах към черната кутия.
– Какво има в него?
– Депозит – отвърна той. – Предварително заплащане за помощта ти.
Повдигнах едната си вежда и се наведох над кутията. Прокарах внимателно пръсти по повърхността й. Не усетих лекото жужене на енергията, което би подсказало наличието на някакъв капан, но пък добре направеното заклинание се разпознава трудно. Ала вътре имаше нещо. Нещо, чиито мълчаливи вибрации преминаваха през пластмасата и проникваха в ръката ми. Вибрации, които ми бяха познати.
Отворих закопчалките на калъфа, одрасквайки пръс-тите си в бързината, и вдигнах капака.
Върху сивия стиропор лежеше сияещият Аморакус, по който не беше останало и петънце от бушуващия в дома на Бианка огнен ад.
– Майкъл – казах тихо аз.
После протегнах ръка и отново докоснах дръжката на меча. Той продължаваше да жужи тихо и силата му отново ми подейства едновременно заплашително и успокояващо. Дръпнах пръстите си.
Майкъл се приближи до кутията и се наведе над нея, вперил поглед в меча. Изражението на лицето му трудно можеше да бъде описано с думи. Очите му се напълниха със сълзи и той протегна едрата си, обсипана с белези ръка към дръжката на оръжието. После я обхвана с пръсти и затвори очи.
– Всичко е наред – каза той. – Не са го повредили. – Отвори очи и погледна нагоре. – Чувам Те.
Погледнах към тавана си и казах:
– Дано да говориш в метафоричния смисъл, защото аз не чувам нищо.
Майкъл се усмихна и поклати глава.
– Известно време бях слаб. Мечът е тежко бреме. Дава сила, но на определена цена. Мислех си, че може би загубата на меча е Неговият начин да ми подскаже, че е време да се оттегля. – Той погали кривия метален пирон, забит в предпазителя. – Но все още ни чака доста работа.
Вдигнах поглед към Томас.
– Казваш, че са хванали Сюзан и Джъстин, а? Къде ги държат?