Когато завърших заклинанието, енергията потече от тялото ми, устреми се към Кошмара в тялото на Лидия като вълна, помитаща спящ тюлен от скала... и премина през него, без да го докосне.
Лидия се разсмя безумно, успя да улови едната ръка на Майкъл и рязко я изви. Зловещо изхрущя кост. Майкъл извика от болка и се дръпна от нея, разваляйки с ритниците си кръга от сол. Лидия се изтръгна от ръцете му и се изправи срещу мен.
– Какъв си глупак, магьоснико – каза тя.
Не отвърнах на заяждането й. Дори не останах на място, поразен, че заклинанието ми се е провалило. Просто събрах сили и замахнах с юмрук към лицето й, надявайки се да зашеметя тялото, в което се намираше демонът, и поне временно да го лиша от способността да се движи.
Без особено усилие Лидия се изплъзна от юмрука ми, улови ме за китката и ме просна по гръб. Започнах да се надигам, но тя се хвърли върху мен, сграбчи главата ми и я удари два пъти в пода. Изскочиха ми звезди пред очите.
Лидия легна върху мен и със сладострастно мъркане отърка бедрата си в тялото ми. Опитах се да се измъкна, но ръцете и краката ми не помръднаха. Тя нежно хвана гърлото ми с двете си ръце и прошепна:
– Колко жалко. Толкова време мина, а ти още не си разбрал кой те преследва. Дори не знаеш кой иска да ти отмъсти.
– Предполагам, че някои неща се научават по трудния начин – изхриптях аз.
– Понякога – съгласи се Лидия с усмивка.
След това ръцете й се впиха в гърлото ми, лишавайки ме от въздух.
Когато сте изправени пред лицето на смъртта, имате усещането, че всичко около вас забавя движението си. Предметите придобиват необичайно ясни очертания и почти замръзват на място. Виждате всичко, усещате всичко, сякаш мозъкът ви е решил да запечата последните мигове от живота ви с най-малките подробности и да изцеди от тях и последната капчица живот.
Точно така постъпи моят мозък, само че вместо да започне да ми показва потрошения ми апартамент и колко отчаяно се нуждая от пребоядисване на тавана, той започна трескаво да подрежда парчетата от пъзела. Лидия. Демона. Мавра. Изтезаващите проклятия. Бианка.
В съзнанието ми заседна едно парче от мозайката, което не пасваше никъде. Сюзан беше изчезнала преди ден или два, точно когато нямах никакво време да поговоря с нея. Беше ми казала, че работи върху нещо. Че нещо се беше случило. Това просто трябваше да се впише някъде.
Пред очите ми плуваха звезди и в дробовете ми се разгоря пожар. Опитах се да откъсна ръцете на Лидия от гърлото ми, но безуспешно – обладана от демона, тя просто беше твърде силна.
Сюзан ме беше попитала за нещо по телефона, беше го вмъкнала между сексуалните закачки. Какво ли беше то?
Чух собствения си глас да произнася нещо като „Гагхк... агхк“. Опитах се да избутам Лидия встрани, но тя просто се претърколи заедно с мен, озова се под тялото ми и отново ме избута настрани, за да ме възседне. Пред очите ми започна да притъмнява, макар да бяха широко отворени. Все едно се взирах в някакъв тъмен тунел, от другия край на който ме гледаха кървавите очи на Лидия.
Видях как Майкъл с побеляло като сняг лице се надига на колене. Той понечи да се приближи към Лидия, но тя просто извърна леко глава и го изрита с крак. Чух как нещо изхрущя и той отлетя назад.
И Мърфи се притесняваше от нещо, за което не искаше да говори, и бързо сменяше темата. Още тогава бях усетил интуитивно някаква връзка между тях. Последвана от знак за равенство.
В този миг го съзрях – последното парче от пъзела. Знаех какво се е случило, откъде се появил Кошмара и защо преследва точно мен. Знаех как да го спра, знаех какви са ограниченията му, как Бианка беше успяла да го вербува и защо заклинанията ми не му действаха.
Колко жалко всъщност. Бях открил отговора точно преди да умра.
Зрението ми изчезна напълно.
Последвано след миг от болката в гърлото.
Но вместо да поема към небитието, аз си поех въздух, кашляйки. Пред погледа ми се появи червена пелена, породена от притока на кръв в главата ми, и зрението ми започна да се прояснява.
Лидия все още седеше върху мен, но беше пуснала гърлото ми. Вместо това ръцете й бяха протегнати назад, над главата, и галеха голите рамене на Томас.
Вампирът стоеше плътно притиснат към гърба й. Устните му бяха притиснати към шията й и с всяко докосване на езика му по тялото й пробягваха тръпки. Ръцете му се плъзгаха по тялото й, докосвайки голата й кожа, а пръстите му се промъкваха под блузката, за да погалят гърдите й. Лидия изпъшка, налетите й с кръв очи се замъглиха от екстаз, а тялото й реагира с бавна, чувствена грациозност.