Проверих пулса на Лидия, изчервих се и бързо й нахлузих клина. След това я отнесох обратно на дивана и я пъхнах под завивките. После отидох при Майкъл.
– Какво беше това? – попита той.
Разказах му какво се беше случило, като се опитвах да се вместя в сравнително приемливи ругатни. Той се намръщи и погледна към банята.
– Те са такива. Белият двор. Съблазнители. Хранят се с похот, страх, омраза. С чувства. Но винаги използват похотта, за да привлекат жертвите си. Могат да ги накарат да я усетят, да се отдадат на секса. Така се хранят.
– Секс вампири, знам – промърморих аз. – И все пак е интересно.
– Интересно? – скептично изхъмка Майкъл. – Хари, не бих нарекъл точно това интересно.
– Защо не? – попитах аз. Погледнах замислено към банята. – Каквото и да използва, очевидно повлия на Кошмара. Това е или някаква обкръжаваща магия – може би студът, който усетих, – която влияе на всичко наоколо, или пък е нещо химическо – като отровата на Червения двор. Нещо, което проникна в тялото на Лидия и заобиколи контрола на Кошмара над съзнанието й. Сигурно са някакви феромони.
– Хари – каза Майкъл. – Не искам да обезкуражавам научния ти интерес, но ако нямаш нищо против, би ли ми помогнал с ребрата ми?
Двамата се заехме да оглеждаме пораженията. Аз имах няколко гадни синини на гърлото, но нищо повече. Едно от ребрата на Майкъл със сигурност беше счупено, а друго може би беше пукнато. Бинтовах го доста стегнато. Томас излезе от спалнята ми, облечен в един от анцузите ми. Той му висеше като на закачалка и вампирът се беше принудил да навие ръкавите и крачолите на долнището. Томас се тръсна на един от столовете, но погледът му не спираше да се връща върху спящата Лидия с доста обезпокояваща упоритост.
– Всичко съвпада – казах им аз. – Знам какво става и най-накрая ще мога да направя нещо по въпроса. Ще отида в дома на Бианка и ще изкарам всички навън.
Майкъл ме погледна намръщено.
– Какво съвпада?
– Не демонът е минал отсам, Майкъл. Изобщо не сме се борели с демон. Това е самият Кравос. Кравос е Кошмара.
Майкъл примигна изненадано.
– Но ние не убихме Кравос. Той все още е жив.
– Залагам долар срещу поничка, че не е. Доколкото разбирам, в нощта преди първото нападение на Кошмара той е изпълнил някакъв ритуал и се е самоубил.
– Защо му е да го прави?
– За да се върне като призрак. Да си отмъсти. Замисли се – това беше целта на Кошмара през цялото време. Той вилнееше наоколо, за да отмъсти за Кравос.
– Смяташ ли, че е способен на това? – попита Майкъл.
Свих рамене.
– Не виждам защо да не е, ако е насъбрал сила и ако е мис-лил само как да си отмъсти, дори и като призрак. Особено...
– ...когато границата с Небивалото е толкова нестабилна – довърши изречението ми Майкъл.
– Точно така. Което означава, че специално Мавра и Бианка са му помагали. По дяволите, сигурно те двете са извършили ритуала, от който се е възползвал той. И ако изведнъж се разбере, че някой, който лежи в чикагския затвор, се е самоубил в килията си, това ще вдигне голям шум в местната полиция – и в медиите. Затова Мърфи беше толкова потайна, а Сюзан толкова разсеяна. Тя е работила върху материал, разкрила е какво се е случило. Може би е дочула нещо.
Томас се намръщи.
– Да видим дали съм разбрал правилно. Този Кошмар е призрак на чародея Кравос. Култовият убиец, който се появи в новините преди няколко месеца.
– Да. Смущенията в Небивалото са му позволили да се превърне в гаден призрак.
– Смущения ли? – рече Томас.
Кимнах.
– Някой започна да измъчва местните призраци с изтезаващи проклятия. Те подивяха и започнаха да създават смущения в границата между нашия свят и Небивалото. Реших, че за това са виновни Мавра и Бианка. Същите смущения позволяват на Кравос да напада всички в сънищата им. Така се докопа до мен, така е спипал горкия Малоун и точно по този начин се е вмъкнал в Лидия. Тя е знаела какво може да направи и затова не искаше да заспи. Когато ме нападна в съня ми, той ме хвана напълно неподготвен за битка и ми срита задника.
– Но сега вече можеш ли да го победиш? – попита Майкъл.
– Готов съм за него. Победих негодника, докато беше жив. Сега, когато знам с какво си имам работа, ще успея да се справя и със сянката му. Ще отида в къщата, ще се разправя с Кошмара, и с Бианка, ако е необходимо, и ще изкарам всички навън.