– Не – рече тя. – Няма да те освободя в замяна на тази отвара. Аз също мога да намеря бял трън.
– Може би – съгласих се аз. – Току-виж си успяла да го намериш навреме. Но може и да не успееш. Но и в двата случая няма никакъв шанс да оцелея, без да бъда откаран в болница. А ако не получа екстракта скоро, шансовете са нулеви.
– Няма да те изтъргувам! Ти сам ми се предложи!
Майкъл помръдна едното си рамо.
– Мисля, че сте сключили сделката с един глупав младеж, който е бил притиснат в ъгъла от обстоятелствата. Но ние и без това не ви молим да я разтрогнете.
Лий се намръщи.
– Така ли?
– Естествено, че не – рече Томас. – Екстрактът просто ще даде на Хари шанс да живее. Само това искаме от вас. Ще ви помолим само да го пуснете – и да обещаете, че в продължение на една година и един ден, докато той остане в света на смъртните, няма да се опитвате да му навредите или да му отнемате свободата.
– Това е сделката – добавих аз. – И като твой верен галеник, смея да ти обърна внимание на следното: ако умра, никога няма да ме получиш, кръстнице. Ако сега ме освободиш, винаги можеш да опиташ отново някоя нощ. И без това ги имаш в излишък. Можеш да си позволиш да проявиш известно търпение.
Лий мълчеше и ме гледаше. Нощта също утихна. Всички чакахме, без да промълвим нито дума. Тихата паника, която потисках в себе си от мига, в който бях погълнал гъбата, танцуваше из стомаха ми и го караше да се свива и да се бунтува.
– Защо? – попита най-накрая тя със съвсем тих глас, така че само аз да я чуя. – Защо си причиняваш това, Хари? Не разбирам.
– Според мен няма и да разбереш – отвърнах аз. – Някои хора имат нужда от мен. Хора, които са попаднали в опасност заради мен. Трябва да им помогна.
– Не можеш да им помогнеш, ако си мъртъв.
– Както и ако ме вземеш при себе си.
– Готов си да дадеш живота си заради техния? – попита тя недоверчиво.
– Да.
– Защо?
– Защото никой друг не може да го направи. Те имат нужда от мен. Длъжник съм им.
– Дължиш им живота си – рече замислено Лий. – Ти си луд, Хари Дрезден. Може би си го наследил от майка си.
Намръщих се.
– Това пък какво трябва да означава?
Лий сви рамене.
– Тя говореше същото като теб. Преди да умре. – Феята погледна към Майкъл и дръпна юздите на коня си. – Опасно представление изигра тази вечер, магьоснико. Дръзко представление. Нарани много дълбоко традициите на народа ми. Приемам условията ти.
С едно щракване на пръстите тя свали примката от врата ми. Отстъпих със залитане по-надалеч от нея, вдиг-нах от земята жезъла, пръчката и Боб в неговата мрежеста торбичка и тръгнах към моста. Щом стъпих върху него, Майкъл ми подаде мускалчето. Отворих го и изпих отварата до дъно. Течността имаше леко горчив вкус на кал. Затворих очи и си поех дълбоко дъх.
– Хари – каза Майкъл, без да сваля поглед от Лий. – Сигурен ли си, че ще се оправиш?
– Ако отида скоро в болница – отвърнах аз. – Имам от шест до осемнайсет часа на разположение. Може би малко повече. Преди да тръгнем, изпих онази розова гадост. Тя може да забави проникването на отровата в кръвта и да даде възможност на екстракта да се справи с нея.
– Това не ми харесва – промърмори Майкъл.
– Хей, аз съм онзи, който погълна отровата. Остави притесненията на мен.
Томас ме погледна изненадано.
– Значи, всичко, което й каза, е истина?
Погледнах го и кимнах.
– Да. Вижте какво, изчислих, че трябва да влезем и излезем от там в рамките на един час. В противен случай сме мъртви. Така или иначе, всичко ще свърши много преди да се появят първите симптоми на отравянето.
Томас не сваляше очи от мен.
– Мислех, че лъжеш – каза той. – Че блъфираш.
– Избягвам да блъфирам, освен при крайна необходимост. Не ме бива много в това.
– Значи, наистина може да умреш. Кръстницата ти е права, да знаеш. Ти си ненормален. Луд за връзване.
– Пълна откачалка – съгласих се аз. – Така. Боб, събуди се.
Разклатих черепа и в празните му очни ябълки грейнаха оранжево-червените светлинки.
– Хари? – рече изненадано Боб. – Ти си жив.
– За известно време – отвърнах аз.
Обясних му по какъв начин бяхме успели да се измъкнем от кръстницата ми.
– Леле – каза Боб. – Ти умираш. Страхотен план.
Намръщих се.
– В болницата ще се погрижат за това.
– Да, да, сигурно. На някои места процентът излекувани от отравяне с аманитин достига петдесет процента.
– Пих екстракт от бял трън – възразих аз.
Боб се прокашля деликатно.
– Дано си поел правилната доза, защото може повече да ти навреди, отколкото да ти помогне. Ако се беше допитал първо до мен, примерно...