– Не – казах аз. – Няма да я нараня.
След думите ми по лицето на Джъстин се мерна нещо, но не можах да разбера дали е топлота, или нещо по-горещо и гневно. Тя затвори очи и каза:
– Тогава може би след като пие от кръвта ти, ще умре от отровата в нея.
– По дяволите, не може да няма нещо. Нещо, което да ми подскажеш.
Джъстин сви рамене и поклати изморено глава.
– Ние вече сме мъртви, господин Дрезден.
Стиснах зъби и се обърнах към Сюзан. Тя продължаваше да ближе кърпата, издавайки раздразнени, хълцащи звуци. После вдигна глава и се вторачи в мен. Можех да се закълна, че скулите и челюстите й изпъкваха по-силно под кожата. Очите й придобиха бездънна дълбина и се впиха в мен, подканяйки ме да се взра по-надълбоко в тази шеметна, трескава тъмнина.
Извърнах глава, преди да попадна в капана й. Сърцето ми биеше ускорено, но силата на взора й и без това беше започнала да избледнява. Сюзан се намръщи объркано, примигна и тъмната сила, която беше проникнала в очите й, изчезна.
Но въпреки че погледът й не беше успял да ме омагьоса, да ме хипнотизира, превръщайки ме в безпомощна жертва, той ми подсказа нещо важно: спомените на Сюзан от взирането в душата ми не можеха да бъдат изтрити. Кръстницата ми не ги беше пипала. Какъв съм глупак. Когато смъртен погледне в душата на някой, който притежава Зрението, когато наистина проникне в нея, както би направил някой магьосник, то това, което види, се отпечатва завинаги в съзнанието му. А когато магьосник погледне в очите на някой човек, това е просто друг начин за използване на вътрешното зрение. Нещо като двупосочно приложение, защото човекът, в когото се взирате, получава възможност да погледне и във вас.
Двамата със Сюзан бяхме погледнали в душите си преди повече от две години. Тя ме беше подмамила да го направя. Точно след като започна по-упорито да ме прес-ледва в търсене на материали за списанието си.
Лий не би могла да открадне спомените за моята душа. Но можеше да ги прикрие с нещо, да ги замъгли. За обикновения човек няма голяма разлика между двете.
Но аз съм магьосник, по дяволите. Не съм обикновен.
Откакто започнахме да се срещаме, двамата със Сюзан станахме много близки. Време, прекарано заедно. Споделяне на идеи, време, тела. А подобна близост създава здрава връзка. Която аз може би щях да успея да използвам, за да разкрия замъглените спомени. Да помогна на Сюзан да стане отново такава, каквато беше.
– Сюзан – казах аз, като се стараех гласът ми да звучи силно и отчетливо. – Сюзан Родригес.
Тя потрепери, когато произнесох Името й. Облизах устните си и пристъпих към нея.
– Сюзан, искам да ти помогна. Разбираш ли? Искам да ти помогна, ако мога.
Тя преглътна поредния хленч.
– Но аз съм толкова жадна. Не мога.
Докато се приближавах към нея, протегнах ръка и откъснах едно косъмче от косата й. Тя не реагира, макар че се наведе към мен и вдъхна дълбоко през носа, като при издишането тихо изстена. Можеше да подуши кръвта ми. Не знаех каква част от токсина вече е проникнала в кръвта ми, но не исках Сюзан да пострада. „Няма време за мотаене, Хари.“
Увих косъма около дясната ми ръка. Два пъти. После го стиснах в юмрук, намръщих се и посегнах да хвана лявата ръка на Сюзан. Плюх върху пръстите ми и потърках дланта й, след което притиснах ръката й върху юмрука ми. Връзката, която и без това вече вибрираше между телата ни, се изопна като струна, усилена от слюнката ми, от косъма в ръката ми, от сливането на телата ни на мястото, където плътта ни се беше докоснала.
Затворих очи. Всеки опит да използвам магията ми носеше болка. Отслабеното ми тяло се разтрепери. Нап-регнах се, опитвайки се да концентрирам волята си. Замислих се за времето, което бях прекарал със Сюзан, за всички неща, които никога не бях намерил куража да й кажа. Спомних си смеха й, усмивката, начина, по който устните й се притискаха към моите, уханието на шампоана й под душа, топлината на тялото й, притиснато към моето, докато спим. Събрах всички спомени за времето, прекарано заедно, и започнах да се опитвам да ги изтласкам през връзката, която се беше установила помежду ни.
Спомените потекоха по ръката ми към нейната и бяха спрени там от някаква неясна, гъвкава бариера. Заклинанието на кръстницата ми. Тласнах по-силно, но съпротив-лението само се засилваше.
Сюзан изскимтя жално и гладно. Тя се надигна на колене и се облегна на мен, плъзгайки устни към гърлото ми. Езикът й докосна кожата ми и желанието пробяга по тялото ми като електрически заряд. Предполагам, че и на прага на смъртта хормоните ще продължават да бушуват.