– Знам, че си се опитала – казах аз. – Знам.
Тя се притисна към мен, плачейки. Прегърнах я.
След доста продължително мълчание тя прошепна:
– Още е в мен. Не си отива.
– Знам.
– Какво да правя?
– Ще поработим върху това – отвърнах аз. – Обещавам. Точно сега имаме други проблеми.
И докато я прегръщах в мрака, аз набързо й разказах какво се беше случило.
– Някой ще дойде ли за нас? – попита тя.
– Аз... не вярвам. Дори Томас и Майкъл да са успели да се измъкнат, те не могат да нападнат къщата. Ако изобщо успеят да се измъкнат от Небивалото. Майкъл би могъл да отиде при Мърфи, но тя не може просто така да нахлуе тук без заповед. А контактите на Бианка сигурно ще я забавят доста време.
– Трябва да те измъкнем оттук – каза тя. – Трябва да отидеш в болница.
– На теория става. Просто трябва да измислим как да го приложим на практика.
Тя облиза устните си.
– Аз... можеш ли да вървиш?
– Не знам. Каквато и сила да ми беше останала, всичката замина при това последното заклинание.
– Ами ако заспиш? – попита тя.
– Кравос ще получи възможността да ме измъчва.
Замълчах и се загледах в отсрещната стена.
– Господи – прошепна Сюзан. После нежно ме прегърна. – Обичам те, Хари. Трябва да свикваш да го чуваш... – Гласът й секна и тя ме погледна. – Какво?
– Точно така – казах аз. – Точно така трябва да се случи.
– Какво трябва да стане? Не разбирам.
Колкото повече го обмислях, толкова по-щуро ми се струваше. Но можеше и да се получи. Ако успеех да преценя точно времето...
Хванах Сюзан за раменете и я погледнах в очите.
– Можеш ли да издържиш? Да не се поддаваш на съб-лазънта още няколко часа?
Тя потрепери.
– Така мисля. Ще се опитам.
– Добре – казах аз и си поех дълбоко дъх. – Защото аз трябва да заспя достатъчно дълбоко, за да започна да сънувам.
– А Кравос? – рече Сюзан. – Кравос ще се вмъкне в теб. Ще те убие.
– Да – отвърнах аз и отново въздъхнах. – Точно на това разчитам.
Глава 36
Кошмарите се появиха бързо, като тъмен, отровен облак, който притъпяваше чувствата и изкривяваше възприятията ми. За миг увиснах над ад, изпълнен с огън, дим и ужасяващи чудовища; бях прикован от стоманени белезници, които се врязваха до кръв в плътта ми. Пушекът опари гърлото ми, накара ме да се разкашлям, зрението ми се замъгли и започнах да губя съзнание.
Тогава се озовах на друго място. На тъмно. Лежах върху студени камъни. Около мен се разнасяше шепотът на създания, пъплещи в сенките. Стържене на нокти. Тихо, гладно съскане и блясък на злобни очи. Сърцето ми запулсира в гърлото.
– Ето те и теб – прошепна един от гласовете. – Знаеш ли, гледах как се развличат с теб.
Надигнах се до седнало положение и се разтреперих неудържимо.
– Ами добре. Нали затова ги наричат чудовища. Това се очаква от тях.
– Хареса им – продължи да шепне гласът. – Ще ми се да го бях записал на видео.
– Телевизията ще ти разяде мозъка, Кравос – казах аз.
Нещо изскочи от тъмнината и ме удари по лицето. Ударът ме събори на земята. Погледът ми се замъгли от нещо червено, болката изостри възприятията ми, но не изпаднах в безсъзнание. По принцип в съня това не може да стане.
– Шегички – изсъска гласът. – Шегичките няма да те спасят.
– По дяволите, Кравос – промърморих аз и отново се надигнах. – Да не би да са издали някакъв наръчник „Стандартни реплики за злодеи“ или нещо подобно? Дай си малко зор. И след като така и така ще ме убиваш, защо не ми разкриеш тайния си план?
Тъмнината отново се сгъсти около мен. Дори не се опитвах да се предпазя. Тя ме притисна към земята и седна върху гърдите ми.
Вперих поглед в Кравос. Около него, като изтъкани от мъгла дрехи, висяха различни форми и образи. Забелязах сянката на демона, видях собственото си лице да се подава между пластовете. Зърнах Джъстин и Лидия. А в центъра на цялата тази изкривена, преливаща се тълпа видях Кравос.
Той не изглеждаше кой знае колко по-различен. Лицето му беше слабо и мършаво, а кестенявата му коса беше започнала да се прошарва. Беше си пуснал гъста брада, но от това главата му изглеждаше още по-безформена. Раменете му бяха широки, но костеливи, а целите му гърди бяха покрити с изрисувани с кръв символи, ритуални знаци, чийто смисъл не можех да разгадая. Той вдигна ръцете си и ми нанесе още два болезнени удара в лицето.
– Къде са ти подигравките сега, магьоснико? – изръмжа Кравос. – Къде са ти шегичките? Слаб, жалък, самодоволен глупак. Двамата с теб добре ще се позабавляваме, поне докато Бианка не реши да те довърши.