– Хари! – извика той. – Сега!
Сграбчих Кравос за гърлото и вложих цялата си ярост в захвата. Вдигнах лявата си ръка и ноктите й – тези в съня – се издължиха и се извиха. Кравос ме зяпна уплашено.
– Да не мислиш, че само ти можеш да си играеш със сънищата, Кравос? Ако предишния път бях подготвен за теб, никога нямаше да успееш да ми причиниш всичко това. – Лицето ми се изкриви и устата ми се превърна в хищническа паст. – Но този път съм готов. Сега ти си в моя сън. И аз ще си върна онова, което е мое.
Посегнах към корема му. Разпрах го с нокти и впих зъби във вътрешностите му – точно както беше направил той с мен. Късове от плътта му се разлетяха навсякъде, кръвта му – в съня – плисна, вътрешностите му – в съня – димяха.
Късах, ръфах и преглъщах окървавеното месо. Той крещеше и се бореше, но не можеше да се измъкне. Разкъсвах го на парчета и ги изяждах, горещата му кръв се стичаше невероятно сладка по езика ми, призрачното му месо ми се струваше адски вкусно и запълваше зеещата пустота в мен.
Изядох го целия.
И усетих как силата и увереността ме изпълват отново. Откраднатата ми магия се устреми обратно като сребриста мълния, изпълвайки ме с щипещото си, почти болезнено присъствие.
Но аз не се спрях дотук. Призракът ми се отдалечи, докато аз продължавах да разкъсвам Кравос и да поглъщам парчетата. Когато изядох и сърцето му, приех и неговата сила – червена, изпълнена с живот, примитивна и опасна. Магията на Кравос беше използвана само за разрушения.
Погълнах я. И без това трябваше да разруша доста неща.
Когато приключих с Кравос, разлетелите се парчета плът започнаха да изчезват като остатъци от някакъв сън. Проснах се на присънващия ми се под, треперейки от бушуващата в мен енергия. Почувствах нечия ръка на рамото ми и погледнах нагоре.
Сигурно съм изглеждал страховито. Призракът ми отстъпи назад и вдигна ръце.
– Спокойно, спокойно – каза той. – Мисля, че го довърши.
– Довърших го – потвърдих тихо аз.
– Той беше призрак – каза призракът ми. – Не бива да мислиш за него като за личност. Но и за призрак беше доста калпав. Няма за какво да съжаляваш.
– Лесно ти е да говориш така – отвърнах аз. – На теб няма да ти се наложи да живееш с мен.
– Така си е – рече той. После наведе глава и огледа тялото си. Наранените му крайници бавно избледняваха и той започваше да изчезва. – Хубаво е да си призрак, с изключение на това. Оправиш ли се с проблема, който е бил причина за създаването ти, край с теб. Кравос – истинския Кравос – отдавна го няма. Остана само обвивката му. И ако те беше убил, с него щеше да стане същото.
– Виж им сметката, преди да са видели твоята – казах аз. – Благодаря.
– Планът си беше твой – отвърна призракът ми. – И без това се чувствам адски зле.
– Знам.
– Сигурно. Гледай да не те убият пак, става ли?
– Работя по въпроса.
Той ми махна с ръка и изчезна напълно.
Примигнах и отворих очи. Сюзан беше коленичила до мен и ми биеше шамари. Чувствах се отвратително – но това не беше всичко. Цялото ми тяло жужеше от насъбраната в него енергия, кожата ми щипеше така, сякаш не се бях занимавал с магия седмици наред. Сюзан ме удари още веднъж, преди да изпъшкам тихо и да вдигна ръка, за да уловя нейната.
– Хари? – рече настоятелно тя. – Хари, буден ли си?
Примигнах.
– Да. Буден съм.
– Кравос? – изсъска тя.
– Натиснах нужните копчета и той изгуби контрол – отвърнах аз. – Спипа ме, но после аз му го върнах. Ти направи всичко както трябва.
Сюзан седна на петите си и се разтрепери.
– Господи. Когато спря да дишаш, едва не се разкрещях. Ако не ми беше казал, че ще стане така, не знам какво щях да направя.
– Справи се чудесно – казах аз.
Претърколих се по лице и се изправих на крака, макар тялото ми да запротестира. Усещах болката като нещо безкрайно далечно, като нещо чуждо. Тя вече не означаваше нищо за мен. Енергията, изпълваща тялото ми – тя беше важната. Трябваше бързо да освободя част от нея, защото в противен случай щях да се взривя.
Сюзан понечи да ми помогне, но после се отдръпна назад и впери поглед в мен.
– Хари? Какво се случи?
– Върнах си нещо. И сега ми идва в повече. Все още ме боли, но като че ли това няма значение. – Протегнах ръце над главата си. После отидох при мръсното пране и намерих едни боксерки, които горе-долу ми ставаха. Погледнах смутено Сюзан и бързо ги навлякох. – Облечи нещо на Джъстин и да се махаме оттук.
– Опитах. Тя не иска да излезе иззад пералнята.