Стиснах раздразнено зъби и щракнах с пръсти, произнасяйки:
– Ventas servitas.
Изви се внезапен вихър и Джъстин излетя като тапа иззад пералната машина. За миг остана да лежи на пода, гола и зашеметена, вперила в мен ококорените си тъмни очи.
– Джъстин – казах аз. – Тръгваме си. Не ми пука колко си луда – ти идваш с мен.
– Тръгваме си? – рече със запъване Джъстин. Сюзан й помогна да седне и я уви в червената пелерина. Когато момичето се изправи, треперейки като елен, попаднал пред фаровете на автомобил, пелерината стигаше до средата на бедрата й. – Но... ние ще умрем.
– Щяхме – казах аз. – Минало време. – После се обърнах към вратата, насочих част от бушуващата в мен енергия към показалеца си, протегнах го към вратата и повторих: – Ventas servitas!
Вятърът отново изрева и вратата излетя от касата навън към голяма празна стая. Навсякъде се разхвърчаха трески и счупиха едната от двете крушки, осветяващи помещението.
– Застанете зад гърба ми! – наредих на двете жени с глас, който трепереше от ярост и напрежение. – В никакъв случай не излизайте пред мен, ако не искате да пос-традате.
Направих крачка към вратата.
Иззад касата й се подаде една ръка, последвана от тялото на Кайл Хамилтън, който отново беше навлякъл човешката си маска и маскарадния си костюм. Той ме хвана за гърлото и със замах залепи гърба ми за стената.
– Хари! – извика Сюзан.
– Пипнах те – изрече Кайл меко, притискайки ме с нечовешка сила към стената.
Зад гърба му се появи Кели; някога красивото й лице сега се кривеше и се издуваше, сякаш тя едва успяваше да сдържи скритото под него чудовище. То като че ли беше толкова уродливо, че дори вампирските способнос-ти за създаване на фалшива външност не успяваха да прикрият отвратителността му.
– Приближи се, сестричке – каза Кайл. – Заразен или не, ние ще разпорим сърцето му и най-после ще разберем каква е на вкус магьосническата кръв.
Глава 37
Яростта ме връхлетя преди страха и безпокойството; ярост толкова ярка и заслепяваща, че чак не можех да повярвам, че е моя. Може и да не беше. В края на краищата ти си това, което ядеш – дори ако си магьосник.
– Откажи се, Кайл – изграчих аз. – Имаш само един шанс да останеш жив – ако си тръгнеш още сега.
Кайл се засмя, показвайки дългите си резци.
– Край с блъфовете, магьоснико – рече меко той. – Стига вече илюзии. Хвани го, сестричке.
Кели се хвърли към мен, но аз я очаквах. Вдигнах ръката си и изръмжах:
– Ventas servitas!
Докато беше още във въздуха, чудовищен порив на вятъра се блъсна в нея с тежестта на торба с пясък, отхвърли я в другия край на стаята и я блъсна в стената.
Кайл изкрещя гневно, отдръпна ръцете си от гърлото ми и замахна с юмрук към лицето ми. Успях да избегна първия удар, навеждайки главата си настрани, и чух как кокалчетата на пръстите му се врязват в каменната стена. Движението наруши равновесието ми и аз залитнах, а той отново се хвърли върху мен, целейки се в гърлото ми. Оставаше ми само да гледам как ръцете му се приближават към мен.
И тогава между нас застана Сюзан. Не бях забелязал кога се е приближила, но видях как прихвана юмрука му с двете си ръце. Тя се извъртя със замах, нададе яростен писък и запрати Кайл към другия край на стаята. Той се стовари върху сестра си и двамата отново се блъснаха в стената. Чух нечленоразделния животински крясък на Кели. Черното, покрито със слуз прилепоподобно нещо, което се криеше под красивата й обвивка, си проправи път навън, разкъсвайки на парчета кожата, и се втренчи в Кайл. Той започна да се бори с нея и изкрещя нещо, което премина в зверски писък, когато той също се освободи от човешката си маска. Двамата с ожесточение започнаха да се нападат един друг с нокти и зъби.
Изръмжах и протегнах ръцете си към тях, завъртайки китките си в съвсем непознат за мен жест. Думите като че ли сами излязоха от устата ми.
– Satharak, na-kadum!
Гневната алена енергия, която бях откраднал от Кравос, потече по дясната ми ръка и се изля навън под формата на червена светкавица. Тя се стрелна към побеснелите вампири и започна да кръжи около тях и да ги обгръща, като ставаше все по-гореща и по-ярка, докато накрая те не избухнаха в пламъци.
Докато умираха, пищяха; звукът напомняше стърженето при разкъсване на метал и едновременно с това виковете на ужасени деца. Горещата вълна достигна и до нас и едва не подпали косъмчетата на гърдите и краката ми. По пода запълзя гъст, мазен и зловонен дим.
Гледах ги как горят, макар да не виждах нищо под яркия огнен пашкул. Част от мен искаше да затанцувам от злобна радост, да протегна ръцете си нагоре и да изрева тържествуващо, да се присмивам на враговете си, докато умират, и да се заровя в праха им, когато изстине.