Останалата, по-голямата част се отврати. Гледах заклинанието, което бях изковал, и не можех да повярвам, че е излязло от мен – независимо от това, че бях използвал силата и може би дори част от първичното познание на Кравос, което бях погълнал заедно с призрака му, магията си беше съвсем моя. Аз ги бях убил бързо и ефективно, без почти никакви усилия, точно както когато някой настъпи мравка.
Те са вампири, настояваше част от мен. Заслужаваха си го. Те са чудовища.
Погледнах към Сюзан, която стоеше задъхана встрани; бялата й риза беше зацапана с кръв. Тя гледаше огъня с широко отворени очи, които бяха изцяло черни. Видях как потрепери и ги затвори. Когато отново ги отвори, те вече бяха нормални и пълни със сълзи.
Писъците от вътрешността на пашкула на моето заклинание бавно утихваха. След това не остана нищо, освен пропуквания. Клокочене. Звукът от врящ костен мозък, избликващ от костта.
Обърнах се към вратата и казах:
– Да вървим.
Сюзан и Джъстин ме последваха.
Поведох ги през мазето. То беше просторно, недовършено и влажно. Стаята до пералното помещение имаше голям отводнителен отвор. Там имаше и трупове. Младежите от маскарада. Други, облечени в дрипави и износени дрехи. Подът беше влажен и към канала все още се оттичаше струйка вода.
Вечерята беше приключила.
– Мразя ги – казах аз. Гласът ми отекна в стаята. – Мразя ги, Сюзан.
Тя не отвърна нищо.
– Няма да им позволя да продължават така. Досега се опитвах да не заставам на пътя им. Но вече не мога. Не и след всичко, което видях.
– Не можеш да се бориш с тях – прошепна Джъстин. – Те са твърде силни. И са много.
Вдигнах ръка и Джъстин замълча. Леко наведох глава и благодарение на магическите си сетива долових леко потропване. Отидох до другия край на стаята, заобикаляйки труповете, и се озовах до една ниша в стената.
В нея бяха монтирани шперплатови рафтове и на един от тях лежаха защитната ми гривна, стрелящата пръчка и черепът на Боб, който все още се намираше в мрежичката си. Когато се приближих към него, огънчетата в очните му ябълки пламнаха.
– Хари – каза Боб. – Звезди и небеса, ти си добре! – Той се поколеба за миг и продължи: – И изглеждаш зловещо. Макар и облечен в боксерки на малки жълти патенца.
Погледнах надолу и положих огромни усилия да си представя вампир, носещ боксерки на жълти патенца. Или дори магьосник.
– Боб – казах аз.
Боб подсвирна.
– Леле. Аурата ти е различна. Прилича много на...
– Млъквай, Боб – казах тихо аз.
Той замълча.
Сложих си гривната и взех стрелящата пръчка. Огледах се наоколо, намерих жезъла си, оставен в ъгъла, и взех и него.
– Боб, какво правят всички тези неща тук долу? – попитах аз.
– О, това ли – отвърна той. – Ами Бианка, незнайно защо, реши, че ако някой се заиграе с жезъла ти, той може да се взриви.
– Я виж ти.
Гласът ми прозвуча иронично-шеговито, макар изобщо да не ми беше забавно.
– И през ум не ми минава откъде може да й е хрумнало.
– Удвоявам ти заплатата. – Взех черепа на Боб и го подадох на Джъстин. – Носи го. Внимавай да не го изпуснеш.
Боб подсвирна.
– Здрасти, сладурано. Много ми харесва пелеринката ти. Нещо против да хвърля едно око на подгъва й?
Минавайки покрай Джъстин, пернах силно черепа, което ми спечели едно ядосано „Ей!“ от Боб.
– Стига се занася. Все още се намираме в къщата на Бианка и трябва да намерим начин да се измъкнем. – Намръщих се, погледнах към Джъстин и после бързо се огледах. – Къде е Сюзан?
Джъстин примигна.
– Тя беше точно там, зад...
Обърна се и също започна да се оглежда.
Водата капеше.
Цареше тишина.
Джъстин започна да трепери като лист.
– Тук – прошепна тя. – Те са тук. Само че ние не можем да ги видим.
– Какво е това „ние“, малката – промърмори Боб. Черепът се завърта в мрежичката си. – Не виждам никакви воали, Хари.
Огледах се внимателно наляво и надясно, стиснал здраво стрелящата пръчка.
– Видя ли я да си тръгва? Или някой да я хваща?
Боб се изкашля.
– Ами, честно казано, аз гледах Джъстин и нейната сочна малка...
– Разбрах те, Боб.
– Съжалявам.
Поклатих раздразнено глава.
– Промъкнали са се тук сигурно под прикритието на някой воал. Грабнали са Сюзан и са се махнали. Защо не са останали тук, по дяволите? Защо не са ми забили нож в гърба? Защо не са отвели и Джъстин?