Протегнах лявата си ръка напред, влях енергия в защитната си гривна и изкрещях:
– Riflettum!
Автоматите с грохот избълваха огън. По повърхността на щита ми, на няколко милиметра от ръката ми проб-леснаха искри. Докато охраната ме засипваше с куршуми, гривната постепенно се затопляше. Стрелбата спря също толкова внезапно, колкото беше започнала. Куршумите се разлетяха настрани, дупчейки скъпата дървена ламперия. Един от вампирите на стената извика и се разпльоска на пода като тлъсто насекомо. Автоматът в ръцете на един от охранителите внезапно подскочи и се изкриви, а мъжът закрещя от болка и залитна назад; от ръцете и от разкъсаното му лице се стичаше кръв.
Технологията не се погажда добре с магията. Включително подаващите механизми в автоматичните оръжия.
Още два автомата засякоха, а останалите утихнаха, изпразнили пълнителите си. Продължавах да стоя с протегната ръка. Куршумите се търкаляха на пода пред мен като безформени оловни късчета. Охранителите ме загледаха стреснато, изтеглиха се назад зад Бианка и вампирите и после избягаха през вратата. Не можех да ги виня. Ако единственото, с което разполагах, беше пистолет и той се беше оказал безполезен, и аз щях да побягна.
Направих крачка напред, разпръсквайки с босия си крак куршумите.
– Махнете се от пътя ми – каза аз. – Пуснете ни навън. Никой няма да пострада.
– Кайл – каза Бианка и дръпна косата на Сюзан. – Кели. Тя и без това беше доста луда. Не всеки приема добре трансформацията.
Погледът й се спря върху Сюзан.
Усмивката застина на лицето ми.
– Последен шанс, Бианка. Пуснете ни да си отидем в мир и ще останете живи.
– А ако откажа? – попита тихо тя.
Търпението ми се изчерпа и изръмжах. Вдигнах стрелящата пръчка, размахах я над главата ми, докато концентрирах върху нея волята ми, и изревах:
– Fuego!
Енергията избликна от пръчката и се устреми напред в поток към водачката на вампирите.
Бианка продължаваше да се усмихва. Тя повдигна лявата си ръка, промърмори нещо под носа си и видях как пред нея се сгъсти студена тъмнина. Образува се вдлъбнат диск, който пресрещна енергийното ми копие, погълна го и го разпръсна настрани на малки огнени струйки. Те се стрелкаха насам-натам и падаха на пода в малки пламтящи локвички.
Вперих безмълвно поглед в нея. Знаех, че е научила някои номера, може би един-два воала, някоя и друга магия. Но подобно отразяване на огъня не беше по силите на всекиго. Някои от хората в Белия съвет нямаше да успеят да спрат изстрела ми без странична помощ.
Бианка ми се усмихна и отпусна ръката си. Вампирите се закискаха със съскащ нечовешки смях. Косъмчетата на тила ми настръхнаха и студени тръпки ме полазиха по гърба.
– И така, господин Дрезден – рече меко тя. – Оказва се, че Мавра е била способен учител, а аз съм си научила добре урока. Очевидно се намираме в патова ситуация. Но аз имам още една фигура, която ми се иска да поставя на дъската.
Тя плесна с ръце.
Един от вампирите отвори странична врата. Зад нея стоеше среден на ръст мъж, с тъмни коса и кожа, който стискаше с двете си ръце стилизиран жезъл. Той беше облечен в ръчно ушит тъмносив костюм с безупречна кройка. Приличаше ми на южноамериканец с квадратната си челюст и широкото изсечено лице.
– Хубав костюм – казах му аз.
Той ме изгледа от главата до петите.
– Хубави... патенца.
– Добре – казах аз. – Ще клъвна на примамката. Кой е този?
– Казвам се Ортега – отвърна мъжът. – Дон Паоло Ортега от Червения двор.
– Здрасти, Дон – поздравих го аз. – Бих искал да направя оплакване.
Той се усмихна, показвайки равните си бели зъби.
– Сигурен съм, че искате, господин Дрезден. Но аз отдавна наблюдавам развитието на ситуацията тук. И баронесата – той кимна на Бианка – не е нарушила нито едно от съглашенията. Нито е нарушила законите на гостоприемството или собственото си обещание.
– О, я стига – отвърнах аз. – Тя наруши духа им!
Ортега цъкна с език.
– Уви, в съглашенията изрично е споменато, че приетите от нас закони нямат дух, господин Дрезден. Само букви. А баронеса Бианка ги спази до последната буква. Вие започнахте няколко сражения в дома й, убихте верноподаниците й, нанесохте вреда на имуществото и репутацията й. И сега стоите там, готов да продължите да се жалвате от нея по най-незаконен и пренебрежителен начин. Мисля, че онова, което вършите, понякога е наричано „линчуване“.
– Ако имате да казвате нещо по същество – прекъснах го аз, – сега е моментът.
Очите на Ортега проблеснаха.
– Присъствам тук като свидетел на Червения крал и всички Вампирски дворове като цяло. Това е всичко. Просто съм свидетел.