Вампирите умираха. Воплите на призраците се носеха отвсякъде – ужасни и красиви, сърцераздирателни и абсурдни като самото човечество. Тези звуци не оставяха място нито за мисъл, нито за реч и аз ги усещах върху кожата си като реални удари.
Никога през живота си не съм бил толкова уплашен. Изправих се на крака и махнах с ръка към мазето. Джъстин се изкачи нагоре, носейки Боб, чиито очи проблясваха като фар в мъглата. Сграбчих я за ръката и се опитах да намеря изход от рушащия се дом, да заобиколя зейналата дупка в пода, която водеше към ада.
Видях как един призрак се хвърля върху Бианка с протегнати напред пламтящи ръце. Тя го отблъсна встрани с един от своите ледени заряди, хвана Сюзан за китката и я повлече към изхода.
Около нея се събраха още призраци, най-старите мъртъвци в този дом, призраци от огън, дим и трески – един от тях дори си беше изковал тяло от пръснатите по пода куршуми.
Тя успя да ги отблъсне. С нокти и зъби си пробиваше път през тях към входната врата. Сюзан започна да се пробужда, да се оглежда с ужасено изражение на лицето.
– Сюзан! – извиках аз. – Сюзан!
Тя започна да се бори с Бианка, която се обърна със съскане към нея. Опита се да я довлече по-близо до вратата, но един от призраците успя да се вкопчи в крака на вампирката и го запали.
Бианка изкрещя и обезумя от болка и ярост. Тя повдигна едната си ръка с тъмни, блестящи нокти и посегна към гърлото на Сюзан.
С последната сила, която беше останала в тялото и съзнанието ми, аз запратих към тях едно заклинание, заедно с името на Сюзан.
И тогава го видях да се надига. Призракът на Рейчъл. Почти прозрачна, но красива, тя застана между ноктите на Бианка и гърлото на Сюзан. От призрака бликна алена кръв. Сюзан падна на една страна и остана да лежи на пода. Бианка започна да крещи толкова пронизително, че стъклата на прозорците се пръснаха. Окървавеният призрак се притисна към нея и обгърна с ръце чудовищната черна фигура.
Заклинанието ми следваше Рейчъл по петите. Вихърът се блъсна в Бианка, сграбчи я и я подхвърли във въздуха, след което я размаза върху пода. Дъските поддадоха под огромния натиск и от пролома към мен изригнаха пламъци и вълна от зловонен черен дим. Усетих как губя равновесие и се опитах да стигна до вратата, но се строполих на земята.
Призраците се втурнаха след Бианка, огъня и дима и нахлуха в пролома. Къщата заскърца и започна да се руши.
Не можех да се изправя. Почувствах как нечии малки, но силни ръце ме подхващат под мишницата. После усетих как страховито силната ръка на Сюзан ме подхваща от другата страна. Тя ме изправи на крака. Джъстин остана от другата ми страна и тримата заедно излязохме от старата къща.
Не бяхме изминали повече от десетина крачки, когато сградата се срути с грохот. Обърнахме се и аз видях как къщата буквално се свива в себе си, как потъва в земята сред огнения ад. По-късно пожарникарите го нарекоха обратна взривна вълна, но аз си знам какво видях. Видях как призраците на мъртвите си разчистиха сметките.
– Обичам те – казах аз на Сюзан; или поне се опитах да й го кажа. – Обичам те.
Сюзан притисна устните си към моите. Мисля, че плачеше.
– Шшт – каза тя. – Шшт, Хари. И аз те обичам.
Така приключи всичко.
Нямаше друга причина да оставам в съзнание.
Глава 39
Последната садистична шегичка от страна на висшата сила, която беше решила да превърне живота ми в ад, бе, че Центърът за изгаряния беше препълнен и се наложи да лежа в една стая с Чарити Карпентър. Ако не физически, тя се беше възстановила поне психически и ме подкара от мига, в който се събудих. Езикът на тази жена е по-остър от всеки меч. Дори от Аморакус. През повечето време се усмихвах. Майкъл щеше да се гордее с мен.
Научих, че бебето внезапно беше започнало да се подобрява в ранните часове на деня, когато къщата на Бианка беше изгоряла. Помислих си, че може би Кравос беше отхапал частичка от мъника и аз му я бях върнал. Майкъл реши, че Господ просто е решил сутринта, че в този ден ще върши добри дела. Няма значение. Важен е резултатът.
– Двамата решихме – каза Майкъл, протягайки силната си ръка към Чарити – да го наречем Хари.
Чарити ме погледна, но замълча.
– Хари? – попитах аз. – Хари Карпентър? Майкъл, какво ти е направило горкото дете?