Но всъщност се почувствах добре. И името си остана.
Чарити излезе от болницата три дни преди мен. Майкъл и отец Фортхил останаха да ми правят компания до края на престоя ми. Никой от тях не каза нищо, но Майкъл носеше меча със себе си, а Фортхил винаги държеше подръка разпятието си. За всеки случай, ако се появи някой неприятен посетител.
Една нощ, когато не можах да заспя, споменах на Майкъл, че се притеснявам за последиците от работата ми – опасната разрушителна магия, която бях пръскал наляво и надясно. Притеснявах се, че ще ме преследва през остатъка от живота ми.
– Аз не съм философ, Хари – каза той. – Но поне мога да ти дам нещо, върху което да помислиш. Каквото повикало, такова се обадило. И понякога ти получаваш онова, което се е обадило. – Той замълча за миг, намръщи се леко и сви устни. – А понякога самият ти си онова, което се обажда. Разбра ли какво имам предвид?
Разбрах. И това ми помогна да заспя.
Майкъл ми разказа, че двамата с Томас са се измъкнали от сражението на моста само няколко минути след началото му. Но времето в Небивалото и Чикаго се разминава и те се върнали тук едва в два часа на следващия следобед.
– Томас ни изведе в един пазар за плът – каза Майкъл.
– Аз не съм магьосник – отбеляза Томас. – Мога да влизам и излизам от Небивалото само на места, които са близки на сърцето ми.
– Къща на греха! – рече Майкъл и сви устни.
– Клуб за джентълмени – възрази Томас. – Един от най-добрите в града.
Държах си устата затворена. Кой казваше, че никога няма да помъдрея?
Мърфи се събуди от заклинанието два дни по-късно. Налагаше ми се да се придвижвам с инвалидна количка, но въпреки това присъствах заедно с нея на погребението на Кравос. Тя ме изтика под ръмящия дъждец до гроба му. Имаше един представител на градските власти, който подписа няколко документа и си тръгна. След това останахме само ние и гробокопачите с техните лопати, които шепнеха на пръстта.
Мърфи наблюдаваше церемонията, без да обели нито дума. Очите й бяха хлътнали и избледнели, синьото почти преминаваше в сиво. Не я притисках, а тя не проговори, докато дупката не беше запълнена изцяло.
– Не можах да го спра – каза тя след това. – Опитах се.
– Но все пак го победихме. Затова ние сме тук, а той е там.
– Ти го победи – каза Мърфи. – От мен нямаше никаква полза.
– Той те удари изневиделица. Дори да беше магьосница, пак щеше да те пипне – както едва не спипа мен. – Потреперих, дори само споменът за ужасната болка караше стомаха ми да се свива. – Карин, не можеш да се обвиняваш за това.
– Знам – отвърна тя, но изобщо не прозвуча убедено. После замълча за доста дълго време и аз най-накрая разбрах, че не говори, защото щях да усетя в гласа й сълзите, които иначе дъждът скриваше от мен. Но тя не наведе глава и не отмести поглед от гроба.
Намерих ръката й и я стиснах. В отговор тя стисна моята, безмълвно и силно. Двамата стояхме там, под дъж-да, докато и последната буца пръст не беше хвърлена върху ковчега на Кравос.
Когато тръгнахме да се прибираме, Мърфи спря количката ми и погледна намръщено белия надгробен камък, който лежеше до едно заградено място.
– „Той умря, постъпвайки правилно“ – прочете тя.
После ме погледна.
Свих рамене и се подсмихнах накриво.
– Все още не. Не и днес.
Майкъл и Фортхил се погрижиха за Лидия. Истинското й име беше Барбара Някоя си. Събраха й багажа и я изведоха от града. Очевидно Църквата има нещо, което наподобява Програмата за защита на свидетели, за да укрива хората от ръцете на свръхестествените злодеи. Фортхил ми разказа, че момичето избягало от църквата, защото се страхувало да заспи, и тръгнало да си търси някакви стимуланти. Вампирите я спипали веднага щом излязла, и тогава аз ги бях намерил в онази стара сграда. Лидия ми беше изпратила бележка, в която пишеше просто „Съжалявам. Благодаря за всичко“.
Когато излязох от болницата, Томас ми изпрати благодарствено писмо за това, че бях спасил Джъстин. Беше го написал на малка картичка, прикрепена към фльонгата на Джъстин, която всъщност беше и единственото й облекло. На вас оставям да се досетите къде беше прикрепена тази фльонга. Приех картичката, но не и момичето. Доста е гадничко да делиш момиче с един секс вампир. Джъстин е много мила и красива, когато не се намира на ръба на нервен срив – но не можех да я обвинявам за това. Доста хора са принудени да пият лекарства, за да поддържат стабилна нервната си система. Литий, секс вампири супермодели – на който каквото му върши работа.
И без това си имах достатъчно проблеми с жените.