– Сълзите на Касандра – казах аз.
– Или наркотично пристрастяване – допълни той. – При всички случаи се нуждаеше от помощ. Отведох я до леглото. Тя ме умоляваше да не я оставям сама, затова седнах до нея и започнах да й чета от Евангелието на свети Матей. Това като че ли я поуспокои, ала в очите й имаше... – Старият свещеник въздъхна. – Подобна непоколебимост се появява, когато са сигурни, че са обречени. Такова отчаяние в толкова млад човек.
– Кога започна нападението? – попитах аз.
– Десетина минути по-късно – отвърна свещеникът. – Започна с най-ужасния вой на вятър, който съм чувал. Господ ме запази, но бях сигурен, че прозорците ще се изтръгнат от рамките си. След това отвън се разнесоха звуците. – Той преглътна. – Ужасни звуци. Нещо крачеше напред-назад. С тежки стъпки. След това то започна да вика името й. – Свещеникът обгърна тялото си с ръце и потрепери. – Изправих се и се обърнах към съществото, попитах го за името му, но то само ми се изсмя. Започнах да го заклинам с думите от Светото писание и то напълно обезумя. Чувахме го как троши разни неща отвън. Не се срамувам да призная, че това беше може би най-ужасяващото преживяване в целия ми живот.
Момичето се опита да си тръгне. Да излезе навън при него. Каза, че не иска да пострадам, че то, така или иначе, ще я намери. Аз, разбира се, й забраних и отказах да я пусна. Съществото не спираше да вършее навън, а аз продължих да й чета на глас Светото писание. То чакаше отвън. Усещах го, но не виждах нищо през прозорците. Цареше пълен мрак. Ала от време на време го чувах как вършее.
След няколко часа като че ли утихна. Девойката заспа. Аз тръгнах да обикалям коридорите, за да се убедя, че вратите и прозорците все още са затворени, и когато се върнах обратно, тя беше изчезнала.
– Изчезнала? – попитах аз. – В смисъл, че си беше тръгнала? Или просто беше изчезнала?
Фортхил ми се усмихна неуверено.
– Задната врата беше отключена, макар че тя я беше затворила след себе си. – Възрастният мъж поклати глава. – Естествено, веднага се обадих на Майкъл.
– Трябва да намерим това момиче – казах аз.
Фортхил поклати глава със сериозно изражение на лицето.
– Господин Дрезден, убеден съм, че снощи единствено силата на Всевишния успя да ни опази сред тези стени.
– Няма да споря с вас, отче.
– Само ако можехте да почувствате гнева на това същество, неговата... ярост. Господин Дрезден, не ми се иска да го срещам извън църквата, без да се обърна за помощ към Господ.
Посочих с палец към Майкъл.
– Аз се обърнах за помощ към Господ. Нима един Рицар на Кръста не е достатъчен? Винаги мога да включа бат-сигнала5 и да призова и другите двама.
5 В комиксите и филмите за Батман – сигнал за бедствие, чрез който се призовава Батман на помощ. – Б. пр.
Фортхил се усмихна.
– Нямах предвид това и вие го разбирате много добре. Впрочем както желаете. Сами вземате решенията си. – Той се обърна към нас двамата с Майкъл и каза: – Надявам се, господа, че мога да разчитам на вашата дискретност по този въпрос? В полицейския протокол сигурно ще бъде записано само, че неизвестни лица са участвали във вандалски акт.
Изсумтях.
– Една малка невинна лъжа, така ли, отче?
Почувствах се зле в мига, в който произнесох думите, но какво толкова. Бях се изморил от воденето на учтиви разговори всеки път когато се появя тук.
– Злото черпи сила от страха, господин Дрезден – отвърна Фортхил. – В нашата Църква има специални подразделения, които се занимават точно с този проблем. – Той положи за миг ръка върху рамото на Майкъл. – Но разгласяването на случилото се, дори сред братята, няма да постигне нищо, освен да изплаши много хора и така само ще помогне на врага да твори още злини.
Кимнах на свещеника.
– Харесва ми отношението ви, отче. Разсъждавате почти като магьосник.
Той повдигна изненадано вежди, но миг след това се засмя тихо и изморено.
– Пазете се и двамата и нека Бог да е с вас.
Той ни прекръсти и аз почувствах лекия полъх на енергия, какъвто понякога усещах и около Майкъл. Вяра. Майкъл и Фортхил размениха няколко думи за семейството му, докато аз се размотавах наоколо. Фортхил прие да кръсти бебето, след като Чарити го роди. Двамата отново се прегърнаха; Фортхил разтърси ръката ми делово и приятелски, след което си тръгнахме.