– Знаеш ли, Морти – казах му аз, – чел съм всичките ти книги. „Призраците на Чикаго“. „Призрачният фактор“. Още две или три други. Добра работа си свършил.
Изражението му се промени, очите му се присвиха подозрително.
– Благодаря.
– Искам да кажа, че преди двайсетина години си бил наистина добър изследовател. Притежавал си силен усет към духовните енергии и призрачните феномени. Бил си от хората, които в нашите среди наричаме ектоманти.
– Да – отвърна той. В погледа му се забеляза омекване, но не и в гласа. Той избягваше да ме гледа право в очите. Повечето хора правят така. – Но това беше преди много време.
Продължих, без да променям тона и изражението си.
– А сега какво? Провеждаш спиритически сеанси. Колко пъти наистина си осъществявал контакти с духове? Веднъж на всеки десет? Веднъж на двайсет? Това е истинско отстъпление от същинската работа. Театралниченето имам предвид.
Признавам, че много го биваше в прикриването на чувствата си. Но аз съм свикнал да разчитам хората. Начинът, по който изпъваше напрегнато врата и раменете си, разкриваше гнева му.
– Предлагам законни услуги на нуждаещите се хора.
– Не. Възползваш се от мъката им, за да измъкнеш колкото можеш от тях. Дълбоко в себе си ти знаеш, че не постъпваш правилно, Морти. Можеш да се оправдаваш както си искаш, но самият ти не харесваш онова, което правиш. В противен случай силите ти нямаше да отслабнат толкова много.
Той стисна зъби и вече не се опитваше да скрие гнева си – първата искрена реакция, която забелязах у него след изненадания му вик в началото.
– Ако искаш да ми кажеш нещо, Дрезден, не се мотай. Трябва да хващам самолет.
Сложих ръцете си на масата и разперих пръстите им.
– През последните две седмици – казах аз – призраците направо полудяха. Сигурно си видял какви проблеми причиняват. Онзи полтъргайст в дома на семейство Кембъл. Чудовището в сутерена на Чикагския университет. Агата Хагълторн в болницата „Кук Каунти“.
Морти се намръщи и отново избърса потта от лицето си.
– Да. Чувам разни работи. Двамата с Рицаря на Меча сте се справили с най-тежките случаи.
– Какво още се случва, Морти? Започвам да ставам раздразнителен от недостига на сън, така че бъди кратък и ясен.
– Не знам – отвърна начумерено той. – Забрави ли, че съм си изгубил силата?
Присвих очи.
– Но сигурно чуваш това-онова, Морти. Все още имаш някакви източници в Небивалото. Защо напускаш града?
Той се засмя, но гласът му потрепери.
– Нали каза, че си чел книгите ми? Прочете ли „Те ще възкръснат“?
– Хвърлих й един поглед. Разни приказки за края на света. Реших, че си общувал твърде много не с онези призраци, с които трябва. Те обожават да пробутват на хората разни глупости за Армагедон. Повечето са същите мошеници като теб.
Той не обърна внимание на думите ми.
– Значи, си прочел теорията ми за бариерата между нашия свят и Небивалото. Която бавно се разкъсва.
– И според теб сега вече се разпада на парчета? Морти, тази стена съществува от зората на времето. Не мисля, че ще се срути точно сега.
– Стена. – Морти се ухили презрително. – По-скоро е найлоново фолио, магьоснико. Като желе. Огъва се, гърчи се и се вълнува.
Той потърка длани в бедрата си и потрепери.
– И сега се разпада?
– Огледай се! – извика той. – За бога, магьоснико! През последните две седмици бариерата се поклаща насам-натам като проститутка на магистралата. Защо според теб се надигат всички тези призраци?
Дадох си вид, че внезапното повишаване на тона му не ме е смутило.
– Искаш да кажеш, че заради тази нестабилност призраците могат по-лесно да преминават насам от Небивалото?
– По-лесно е след смъртта на хората да се получат по-големи и по-силни духове – отвърна той. – Ти си мислиш, че сега се сблъскваш с разярени призраци? Почакай, докато някоя отлична ученичка, която току-що е спечелила университетска стипендия, загине при катастрофа или в престрелка между уличните банди. Почакай, докато някой нещастен човечец, който се е заразил със СПИН при кръвопреливане, изпусне последния си дъх.
– По-големи, по-зли духове – казах аз. – Супердухове. Това имаш предвид.
Той се изкиска злобно.
– Ще се появят и нови поколения вируси. Всичко отива по дяволите. Накрая бариерата ще изтънее до такава степен, че през нея ще може да премине плюнка, и тогава ще нараснат проблемите с демонските нападения и гангстерското насилие.