А още по-важно беше кой я бе направил? Или може би какво?
Седях на стълбището треперещ, самотен и пъшкащ от болка. Бях започнал да приемам тази работа твърде лично. Малоун беше съюзник, който се беше изправил заедно с мен срещу лошите. Колкото повече си мислех за това, толкова повече се засилваха гневът и увереността ми.
Щях да намеря този Кошмар, това нещо, способно да преминава през бариерата, и да го унищожа.
А след това щях да открия онзи или онова, което го беше създало.
„Освен ако, Хари – помислих си аз, – те не те намерят първи.“
Глава 14
Не – казах аз в телефонната слушалка. Хвърлих шлифера си върху креслото и се изпънах на кушетката. Апартаментът ми тънеше в полумрак, единствено през прозорците, разположени под самия таван, се процеждаше слънчева светлина. – Все още не ми се е удала възможност. Изгубих няколко часа, защото се наложи да сваля едно заклинание от Мики Малоун от Специалния отдел. Някой беше омотал душата му с бодлива тел.
– Богородице! – възкликна Майкъл. – Той добре ли е?
– Ще се оправи. Но изгубих четири часа от светлата част на денонощието.
Разказах му набързо за Морт Линдкуист и дневниците му, както и за събитията в дома на детектив Малоун.
– Не ни остана кой знае колко време да открием тази Лидия, Хари – съгласи се Майкъл. – Слънцето ще залезе след шест часа.
– Работя по въпроса. А след като изпратя и Боб навън да търси, сам ще тръгна да обикалям улиците. Върнах си костенурката.
– Тя не беше ли конфискувана?
В гласа му прозвуча изненада.
– Мърфи оправи нещата.
– Хари – рече разочаровано той. – Нарушила е закона, за да ти върне колата?
– Естествено, че ще го направи – отвърнах аз. – Дължи ми услуга. Виж какво, човече, Всевишният не ми помага по никакъв начин да пристигам където и да било навреме. Трябва ми превоз.
Майкъл въздъхна.
– Не разполагаме с достатъчно време, за да обсъждаме тези неща точно сега. Ако я намеря, ще ти се обадя – но шансовете не ми изглеждат особено големи.
– Просто не мога да го разбера. Какво общо има онова нещо с момичето? Трябва да я намерим, за да открием каква е връзката.
– Възможно ли е Лидия да е отговорна за смущенията, които се появяват напоследък?
– Не мисля. Заклинанието, на което се натъкнах днес – досега не съм виждал подобно. Беше... – Споменът ме накара да потреперя. – Не беше хубаво, Майкъл. Беше студено. Беше...
– Зло? – предложи той.
– Може би. Да.
– Злото съществува, Хари, независимо какво говорят хората. Само не забравяй, че съществува и добро.
Прокашлях се смутено.
– Мърфи обясни на униформените как стоят нещата, така че ако някой от патрулиращите й приятелчета забележи момиче, което да отговаря на описанието на Лидия, веднага ще научим за това.
– Страхотно – отвърна Майкъл. – Виждаш ли, Хари? Времето, което си изгубил, за да помогнеш на детектив Малоун, може да ни окаже голяма услуга. Това не е ли щастливо съвпадение?
– Да, Майкъл. Ръката на провидението, ала-бала. Обади ми се.
– Недей да алабалосваш Господ, Хари. Това е проява на неуважение. Нека Бог ти помага – рече Майкъл и зат-вори.
Закачих шлифера на закачалката, взех хубавия си, тежък вълнен халат и го облякох. После отидох до килима, който покриваше пода пред южната стена на стаята. Дръпнах го встрани, разкривайки вратата в пода, и я отворих. Взех една керосинова лампа, запалих я и регулирах фитила така, че пламъкът да засвети по-ярко, след което се приготвих да се спусна по стълбата, водеща към подсутеренния етаж.
Телефонът иззвъня отново.
Реших да не му обръщам внимание. Но той продължаваше да звъни упорито. Въздъхнах, затворих вратата, придърпах килима върху нея и вдигнах слушалката на петото позвъняване.
– Какво? – попитах недружелюбно аз.
– Трябва да ти го призная, Дрезден – каза Сюзан. – Определено знаеш как да омаеш момичето на следващата сутрин.
Въздъхнах дълбоко.
– Извинявай, Сюзан. Имах работа и... нещата не вървят особено добре. Много въпроси и никакви отговори.
– Ох – отвърна тя. До нея някой каза нещо и тя промърмори нещо в отговор. – Не искам да ти усложнявам допълнително живота, но дали си спомняш името на онзи тип, който вие с момчетата от Специалния отдел спипахте преди два месеца? Ритуалният убиец?