– Всичко е наред, казах! – Очните ябълки на Боб пламтяха. – Кълна се, че понякога си ужасен задник, Дрезден!
– Да – съгласих се аз. – Събуди ли се вече?
Черепът замислено се наклони на една страна.
– Знаеш ли – каза най-накрая той, – като че ли да. – Очните ябълки отново се фокусираха върху мен. – Гневът наистина може да накара някого да се размърда. Това беше доста подло от твоя страна.
Взех една сравнително нова тетрадка и молив. За миг разчистих място на масата в средата.
– Натъкнах се на някои нови неща. Може би ще ми помогнеш. Освен това имаме един изчезнал човек, когото трябва да потърся.
– Добре, давай.
Седнах на изтъркания дървен стол и се увих по-плътно в топлия халат. Повярвайте ми, магьосниците не носят халати заради драматичния ефект. Те просто не могат да се стоплят достатъчно в лабораториите си. Познавам няколко момчета в Европа, които все още работят в каменни кули. Потреперих при тази мисъл.
– Така – казах аз. – Просто ми кажи всичко, което знаеш по това.
Преразказах му събитията, като започнах с Агата Хагълторн, преминах през Лидия и нейното изчезване, разговора ми с Морт Линдкуист и неговото споменаване на Кошмара, и накрая за нападението над горкия Мики Малоун.
Боб подсвирна, което си беше голям номер за някой, който няма устни.
– Да видим дали съм разбрал. От две седмици това същество, това нещо измъчва могъщи духове със своето проклятие под формата на бодлива тел. Успяло е да изтръгне няколко растения на свещена земя. След това е минало през прага на един човек, разкъсало е духа му и му е лепнало изтезаващото проклятие?
– Съвсем точно си го разбрал – отвърнах аз. – И така. С какъв призрак си имаме работа и кой би могъл да го призове? И каква е връзката на момичето с тази работа?
– Хари – рече Боб със сериозен глас. – Не се занимавай с това.
Примигнах изненадано.
– Какво?
– Може би е време да отидем на почивка – във Форт Лодърдейл. Там организират международен конкурс за бански костюми и бихме могли...
Въздъхнах.
– Боб, нямам време за...
– Познавам един тип, който се е вселил в туристически агент за няколко дни, и той може да ни продаде евтини билети. Какво ще кажеш?
Погледнах втренчено черепа. Ако не го познавах толкова добре, щях да си помисля, че Боб звучи... изнервено. Беше ли изобщо възможно това? Боб не беше човешко същество. Той беше дух, същество от Небивалото. Живееше в черепа, който представляваше негов дом далеч от дома. Бях му позволил да остане в него, защитавах го и му носех евтини любовни романчета в замяна на помощ-та му, изумителната му памет и отличното му познаване на законите на магията. Боб представляваше едновременно архивен компютър и личен асистент, стига да успеех да го накарам да се съсредоточи върху определената задача. Той познаваше хиляди същества от Небивалото, знаеше стотици рецепти за заклинания и безброй формули за еликсири, магии и магически конструкции.
Никой дух не би могъл да притежава такова познание, без да обладава значителна сила. Тогава защо ми се струваше толкова изплашен?
– Боб, не знам защо си толкова разстроен, но не трябва да губим повече време. След няколко часа слънцето ще залезе и тогава това нещо ще може да премине отсам от Небивалото и да нарани някой друг. Искам да знам какво представлява, накъде се е запътило и как да му сритам задника.
– Вие, хората – рече Боб, – никога не сте доволни. Винаги искате да разберете какво се крие зад следващия хълм, да отворите следващата кутия. Хари, трябва да се научиш да се спираш навреме.
Погледнах го за миг, след което поклатих глава.
– Ще започнем с онова, което ни е известно, и постепенно ще напредваме.
– По дяволите, Хари.
– Призраци – казах аз. – Призраците са същества, които живеят в света на духовете. Те представляват отпечатък на личността, оставен в момента на смъртта. Не са като хората или като разумните духове като теб. Те не се променят, не растат – те просто съществуват, преживявайки онова, което са чувствали в мига на смъртта си. Като горката Агата Хагълторн. Тя беше напълно смахната.
Черепът отвърна очните си ябълки от мен и не каза нищо.
– Значи, те са призрачни същества. Обикновено са невидими, но когато пожелаят, могат да си създадат тяло от ектоплазма и да се появят в реалния свят, но не са достатъчно силни. А понякога физическото им съществуване едва се усеща – просто като някое студено място, дъх или вятър, може би звук. Нали така?
– Откажи се, Хари – каза Боб. – Няма да говоря.
– Могат да правят различни неща. Да хвърлят предмети и да местят мебели. Документирани са случаи, при които призраци са закривали за известно време слънцето, причинявайки леки земетресения, всякакви такива неща – но това никога не е ставало случайно. Винаги е имало някаква причина, свързана със смъртта им.