Боб потрепери, накани се да каже нещо, но щракна със зъби и замълча. Ухилих му се. Това беше истинска загадка. Никой интелигентен призрак не би устоял на добрата главоблъсканица.
– Значи, ако някой остави след себе си достатъчно силен отпечатък, тогава се появява силен призрак. Наистина гаден. Може би като Кошмара.
– Може би – съгласи се намусено Боб, след което завъртя лицето на черепа встрани от мен. – Все още не ти говоря, Хари.
Почуках с молива по празната страница.
– Добре. Знаем, че това нещо разбърква границата между нашия свят и Небивалото. Така призраците могат да минават по-лесно отсам и затова напоследък сме толкова заети.
– Не е задължително – изчурулика Боб. – Може би просто гледаш на нещата от погрешния ъгъл.
– А? – попитах аз.
Той отново обърна черепа с лице към мен – очните ябълки сияеха, гласът звучеше ентусиазирано.
– Някой друг разбунва тези духове, Хари. Може би са започнали да ги измъчват, за да ги накарат да скачат из басейна и да правят вълни.
Това беше интересна мисъл.
– Искаш да кажеш, че раздвижват силните духове, за да създадат размирици?
– Точно така – отвърна Боб, кимайки. В този миг се усети и дори забрави да си затвори устата. Обърна черепа с лице към стената и започна да блъска кокалестото му чело в нея. – Какъв съм идиот.
– Да създава смутове в Небивалото – произнесох замислено аз. – Но кой би го направил? И защо?
– Този път ме хвана. Голяма загадка. Никога няма да разберем. Време е за бира.
– Размириците в Небивалото помагат на нещо да премине по-лесно отсам – казах аз. – Значи... който е хвърлил тези изтезаващи проклятия, сигурно е искал да проправи път за нещо. – Сетих се за мъртвите животни и потрошените коли. – Нещо голямо. – Сетих се за Мики Малоун, безумен и треперещ. – Което става все по-силно.
Боб ме погледна отново и въздъхна.
– Добре – каза той. – Богове, ти някога отказваш ли се, Хари?
– Никога.
– В такъв случай най-добре да ти помогна. Не знаеш с какво си имаш работа и ако се втурнеш към него със затворени очи, ще си мъртъв преди изгрев-слънце.
Глава 15
Мъртъв преди изгрев-слънце – казах аз. – Звезди, Боб, защо просто не прекрачиш всички мелодраматични граници и не ми кажеш, че ще стана храна за рибите.
– Не съм сигурен, че ще остане нещо и за тях – отвърна сериозно Боб. – Хари, помисли хубаво за тази твар. Виж какво е сътворила. Тя е прекосила праг.
– И какво от това? – попитах аз. – Много други го правят. Помниш ли демона жаба? Той мина през моя праг и направи къщата ми на пух и прах.
– Първо на първо, Хари – рече Боб, – ти си ерген. При теб прагът е нещо относително. Малоун обаче е бил семеен човек.
– И какво?
– Това означава, че домът му има много по-голямо значение. Освен това демонът жаба влезе тук и всичко, което последва, си беше чисто физическо действие. Трошеше разни неща, пръскаше навсякъде киселинна слюнка, такива работи. Не се опита да разкъса душата ти на части или да те потопи в магически сън.
– Разликата е доста голяма, Боб.
– Защото е така. Поиска ли да те поканят, преди да влезеш в дома на Малоун?
– Да – отвърнах аз. – Мисля, че поисках. Това е проява на учтивост и...
– И щеше да ти е по-трудно да правиш магии в дома, ако не те бяха поканили. Прекосиш ли прага непоканен, все едно оставяш голяма част от силата си пред вратата. На теб това няма да окаже голямо влияние, Хари, защото си смъртен, но въпреки това ще те засегне.
– А ако бях същество от света на духовете... – започнах аз.
Боб кимна.
– Тогава щеше да ти повлияе много по-силно. Ако този Кошмар е призрак, както казваш, тогава прагът щеше да го спре на място – и дори да беше успял да премине, едва ли щеше да разполага с достатъчно сила, за да нарани до такава степен някой смъртен.
Намръщих се, потраках още малко с молива и си записах няколко неща, опитвайки се да навържа всичко.
– И тя със сигурност нямаше да е достатъчна, за да наложи толкова страшно заклинание върху Малоун.
– Със сигурност.
– Тогава какво би могло да го направи, Боб? С какво си имаме работа тук?
Очите на Боб зашариха из стаята.
– Възможно е да са две създания от света на духовете. Сигурен ли си, че искаш да разбереш кои? – Изгледах го кръвнишки. – Добре де, добре. Във всеки случай трябва да е нещо голямо. Толкова голямо, че дори само частица от него да е достатъчна, за да нападне Малоун и да му направи онова заклинание. Може да е някое божество, което някой е изровил точно с тази цел. Хеката, Кали или някой от Древните.