– Не – отвърнах аз с равен глас. – Боб, ако създанието беше толкова могъщо, нямаше да троши колите на хората и да разкъсва на парчета котенца. Това не отговаря на представата ми за божествено зло. Тази твар е просто адски ядосана.
– Хари, то е преминало през прага – рече Боб. – Призраците не правят такива неща. Просто не могат!
Изправих се и закрачих напред-назад по малкото свободно пространство в магическия ми кръг.
– Не е някой от Древните. Защитните заклинания по цял свят веднага ще се активират, ще предупредят Пазителя на Портала и Съвета, или нещо такова. Не, това е нещо локално.
– Хари, ако грешиш...
Насочих пръста си към Боб.
– Ако съм прав, значи, някакво чудовище върлува в града ми и аз съм длъжен да направя нещо по въпроса, преди още някой да пострада.
Боб въздъхна.
– Успяло е да премине през прага.
– Значи... – казах аз, без да спирам да крача, – сигурно има и друг начин да се заобиколи прага. А ако е получило покана?
– И как, смяташ, е станало това? – попита Боб. – Звън, звън, Душегубци с доставка по домовете, може ли да вляза?
– Знам ли? – отвърнах аз. – А ако е хванало Лидия? Когато е напуснала църквата, може да е станала уязвима за него.
– Обладаване? – рече Боб. – Сигурно е възможно, но тя нали носеше талисмана ти.
– Щом тази твар може да премине през прага, сигурно е намерила нещо и за талисмана. Отива при Малоун с вид на напълно безпомощна и получава покана.
– Може би. – Боб направи доста добра имитация на сбърчване на вежди. – Но защо му е трябвало да разкъсва всички онези животинки отвън? Тук нещо не се връзва. Твърде много предположения.
Поклатих глава.
– Не, не. Имам предчувствие за това.
– И преди си го казвал. Помниш ли, когато искаше да правиш „умен динамит“ за онази минна компания?
Намръщих се.
– Тогава не си бях доспал. Пък и противопожарната система се включи навреме.
Боб се изкиска.
– Или пък онзи път, когато се опита да омагьосаш метлата, за да можеш да полетиш? Това помниш ли го? Помислих си, че ще е необходима поне година, за да се изчисти всичката кал от веждите ти.
– Би ли се съсредоточил, ако обичаш? – оплаках се аз. Притиснах длани към слепоочията си, за да попреча на главата ми да се пръсне от наплива на предположения, и постепенно ги редуцирах до онези, които не противоречаха на фактите. – Съществуват само две възможности. Първо, имаме си работа с някакво божество, което означава, че сме прецакани.
– И наградата за абсурдно омаловажаване се присъжда на Хари Дрезден.
Погледнах го ядосано.
– Или – продължих аз, вдигайки пръст, – второ, тази твар е призрак, с какъвто сме се сблъсквали и преди, и той използва пушек и огледала в рамките на известните ни правила. И в двата случая съм убеден, че Лидия знае повече, отколкото ми каза.
– Боже, жена, която се възползва от Капитан Галантност. Кой би предположил?
– Уф! – възкликнах аз. – Ако успея да я открия и разбера какво знае, бих могъл още днес да го спипам.
– Забравяш третата възможност – рече любезно Боб. – Трето, това е нещо ново, което никой от нас не разбира и в своето невежество ти се хвърляш с главата напред право в устата на Харибда.
– Изобщо не ми помагаш – казах аз, докато си връзвах гривната и си слагах пръстена.
Двата талисмана излъчваха тиха, жужаща енергия.
Незнайно как Боб успя да се намръщи.
– Хей, ти никога не си излизал с Харибда. Какъв е планът?
– Дадох на Лидия Талисмана на мъртвеца – отвърнах аз.
– Все още не мога да повярвам, че след всички усилия, които вложихме, ти си го дал на първото срещнато момиче.
Погледнах го намръщено.
– Ако все още е у нея, ще успея да направя заклинание, което да го открие, по същия начин, по който намирам брачните халки на хората.
– Страхотно – каза Боб. – Разкажи им играта, Хари. Щурмувай замъка за свое удоволствие.
– Не бързай толкова – отвърнах аз. – Може да не е у нея. Ако работи заедно с Кошмара, може да го е изхвърлила веднага след като го е получила от мен. И точно тук се намесваш ти.
– АЗ? – изписка Боб.
– Да. Ще излезеш на улицата и ще поговориш с всичките си контакти, за да се опитаме да се доберем до нея преди залез-слънце. Разполагаме само с два часа.