– Хари, слънцето още е горе – отбеляза Боб. – Аз съм изтощен. Не мога просто да се шляя наоколо като някоя безмозъчна фея.
– Вземи Мистър – казах му аз. – Той няма нищо против да го яздиш. А и упражнението ще му дойде добре. Само гледай да не го убият.
– Уха! – възкликна Боб. – Към пробива отново, храбри мои, а?7 Хари, никога не се отказвай от занаята си, за да ставаш мотивационен говорител. Имам разрешението ти да изляза навън?
7 Цитат от „Хенри V“ на Шекспир, превод Валери Петров. – Б. пр.
– Аха – отвърнах аз, – но само за целта на тази мисия. И не си губи отново времето в обикаляне на женските съблекални.
Угасих свещите и печката и се заизкачвах по стълбата. Боб ме последва, изпълзявайки от очните ябълки на черепа под формата на сияещ облак с цвета на пламък на свещ, и се промъкна по стълбата покрай мен. Плъзна се към Мистър, който дремеше на топлото си местенце край почти угасналия огън и се зарови в сивата му козина. Котаракът се надигна, погледна ме и примигна със жълтеникавозелените си очи. После се протегна, махна веднъж с чуканчето на опашката си и укорително измяука.
Изгледах намръщено Мистър и Боб, облякох шлифера си и взех стрелящата пръчка и старата черна докторска чанта, в която държах принадлежностите си за екзорсизъм.
– Хайде, момчета – казах им аз. – Имаме следа. Предимството е на наша страна. Какво би могло да се обърка?
Глава 16
Намирането на хора е трудна работа, особено когато не искат да бъдат открити. Всъщност е много трудно, защото приблизителният брой на хората, които всяка година изчезват без следа в Съединените щати, достига седемцифрено число. Повечето от тях така и не биват открити.
Не ми се искаше Лидия да стане част от тази статистика. Тя или беше една от лошите и ме беше преметнала здраво, или беше жертва, която се нуждаеше от помощта ми. Ако беше вярно първото, искаше ми се да се срещна очи в очи с нея – имам едно особено отношение към хората, които ме лъжат и се опитват да ме вкарат в беля. Ако беше второто, тогава аз сигурно бях единственият човек в Чикаго, който би могъл да й помогне. Възможно беше в нея да се е вселил някой много голям и много силен дух, който трябваше да бъде прогонен.
Лидия си беше тръгнала от отец Фортхил пеша и според мен не разполагаше с голяма сума пари в себе си. Ако междувременно не беше открила някакви допълнителни източници, значи, най-вероятно все още се намираше в района на Бъктаун и Уикър Парк, затова подкарах синята костенурка натам. Костенурката всъщност вече не беше съвсем синя. Наложи се и двете врати да бъдат сменени, след като бяха разкъсани на парчета, а гюрукът беше разтопен от огън и в него се беше образувала огромна дупка. Моят механик Майк, който в повечето дни успява да поддържа костенурката в движение, не ми зададе никакви въпроси. Той просто подмени всичко с части от други фолксвагени, така че сега синята костенурка всъщност е синя, червена, бяла и зелена. Но прякорът й остана.
Докато шофирах, се опитах да запазя спокойствие, поне доколкото ми се удаваше. Склонността на магьосническата ми сила да поврежда всякаква по-напреднала технология очевидно се засилва, когато съм разстроен, ядосан или уплашен. Не ме питайте защо. Затова направих всичко възможно да се потопя във вътрешния си свят, докато не пристигнах до крайната си цел – паркоместата покрай Уикър Парк.
Когато излязох от колата, лек порив на вятъра развя пешовете на шлифера ми. От едната страна на улицата се издигаха високи къщи и два блока, които сияеха под лъчите на спускащото се над западните равнини слънце. Сенките на дърветата в Уикър Парк приличаха на дълги черни пръсти, протягащи се към гърлото ми. Слава богу, че подсъзнанието ми не е твърде възприемчиво към подобна символика. В парка имаше доста народ – младежи, майки с деца, – а по улиците започнаха да се появяват разни делови лица, облечени в строги костюми, които след края на работния ден се отправяха към някой от многобройните в района шикозни ресторанти, барове или кафенета.
Извадих от чантата парче тебешир и камертон. Огледах се, клекнах на тротоара и нарисувах около себе си кръг, който запечатах с волята си, щом краищата на тебеширената черта се срещнаха. Кръгът затвори в себе си местните магически енергии и аз почувствах пукащото напрежение, когато те започнаха да се наместват в него.
В повечето случаи магията действа чисто и бавно. Ловките номера, които се прилагат, когато някое гадно същество се кани да се нахвърли върху теб, се наричат призоваване. Възможностите им са доста ограничени, а и са доста трудни за изпълнение. Аз мога да правя много добре само две призовавания и в повечето случаи се нуждая от помощта на изкуствен фокусатор, като стрелящата пръчка или някоя от другите ми омагьосани дрънкулки, за да съм сигурен, че няма да изгубя контрола върху заклинанието и да се взривя заедно с лигавещото се чудовище.