В по-голямата си част магията представлява просто концентрация и усилена работа. Точно в това бях най-добър – в тавматургията. Това е традиционна магия, свързана с рисуването на символни връзки между различни предмети или хора и вливането на допълнителна енергия, за да се получи желаният резултат. С тавматургията се постига много, стига да разполагате с достатъчно време, за да планирате всичко, и с още време, за да приготвите ритуалите, символните обекти и магическия кръг.
Все още не съм срещал лигавещо се чудовище, което да прояви учтивостта да ме изчака да завърша всичко.
Свалих защитната гривна от китката си и я поставих в центъра на кръга – тя щеше да ми послужи за магически канал. Талисманът, който бях дал на Лидия, беше създаден по същия начин като нея и двете гривни щяха да резонират на една честота. Взех камертона и го положих до гривната така, че двата й края да допират до върховете му, създавайки непрекъсната връзка.
След това затворих очи и почерпих от енергията, събрана в кръга. Насъбрах я в себе си и започнах да я оформям във вида на предмета, който търсех, като през цялото време си представях талисмана, който бях дал на Лидия. Енергията не спираше да се натрупва, жужеше в ушите ми и караше косъмчетата на врата ми да настръхват. Когато бях готов, протегнах ръцете си над двата предмета, отворих очи и изрекох твърдо Duo et unum8. Енергията се изля от мен с такава бързина, че леко ми се зави свят. Нямаше никакви искри, никакво сияние или каквито и да било други екстри, които щяха да изчерпят бюджета за специални ефекти – просто ме изпълни усещането за завършеност, придружено от тихичко, почти недоловимо жужене.
8 Проследяващо заклинание на Хари Дрезден. – Б. пр.
Взех гривната и отново я вързах на китката си, после прибрах камертона и изтрих очертанията на кръга с подметката на обувката, като същевременно му наредих да се прекъсне. Усетих тихото изпукване на остатъчната енергия, която бе пусната на свобода, обърнах се и отидох да взема чантата с екзорсистките принадлежности от костенурката. Отдалечих се на няколко крачки по тротоара, стиснал камертона в протегнатата ми напред ръка. След това спрях и бавно се завъртях на място.
Камертонът мълчеше, докато не направих почти пълен оборот – и тогава рязко потрепери в ръката ми, издавайки тих, кристално чист звук. Стоях с лице, обърнато на северозапад. Погледнах край остриетата на камертона, отдалечих се на още дванайсетина крачки и триангулирах колкото се може по-точно. Промяната в посоката по времето, когато камертонът пропя втори път, беше почти незабележима и дори без да използвам каквито и да било инструменти, можех да разбера, че Лидия се намира доста наблизо.
– Аха – казах си аз и закрачих бързо, като не спирах да местя камертона от едната страна към другата, като поемах в онази посока, където се появяваше звукът.
Така стигнах чак до другия край на парка, където камертонът се насочи право към една сграда, която някога може би е била производствено предприятие, но сега стоеше празна.
Долният етаж се отличаваше с две гаражни врати и закована с дъски входна врата. Повечето прозорци на следващите два етажа също бяха заковани. Прозорците на третия етаж бяха натрошени с камъни от отегчени или отмъстителни вандали и сега, на фона на царящата вътре тъмнина, от рамките стърчаха острите и прашни парчета от стъклата, наподобяващи мръсни ледени шушулки.
Направих още две контролни измервания, като се отдалечих на петдесет крачки вляво, а след това и вдясно от първоначалното място. И двете сочеха към сградата. Тя се извисяваше над мен безмълвна и страховита.
Потреперих.
Може би трябваше да се обадя на Майкъл. Или дори на Мърфи. Можех да намеря телефон и да се свържа с тях. Нямаше да им отнеме много време да стигнат дотук.
И естествено, тогава слънцето щеше да е залязло. Ако Кошмара се беше вселил в Лидия, щеше да е напълно свободен да напусне тялото й и да продължи да скита наоколо. Ако успеех още сега да се добера до нея и да му направя екзорсизъм, това щеше да сложи край на тази унищожителна поредица.
Ако, ако, ако. Твърде много ако. А времето напредваше. Слънцето бързо се скриваше. Бръкнах във вътрешния джоб на шлифера и измъкнах стрелящата пръчка, прехвърляйки чантата с екзорсистките принадлежности в ръката с камертона. Прекосих улицата и се запътих към гаражните врати. Опитах се да отворя едната и за моя голяма изненада тя се вдигна нагоре. Огледах се наляво и надясно и се шмугнах в мрака, като отново я затворих зад себе си.