Стените започнаха да се разпадат.
Започнах да се боря, но внезапният страх беше ускорил пулса ми. Опитах се отново да изтегля отровата от кръвта ми, но борбата само ме направи по-уязвим, по-податлив. Не можех точно сега да се проваля. Не можех. На мен разчитаха хора. Трябваше да се боря...
Преградите се срутиха и кръвта се втурна с възбуден рев.
Оставих се на течението.
И ми беше хубаво.
Постепенно потънах в сън. Нежен, мрачен сън. В който постепенно нахлуха съновидения.
В тях отново се озовах в склада до Бърнам Харбър. Беше нощ с пълнолуние. Бях облякъл шлифера, черните си дънки и риза и носех черни кецове, които бяха по-подходящи за... Добре де. За шпиониране. До мен стоеше Майкъл и дъхът му се кълбеше в студения зимен въздух. Той носеше наметалото си и кървавочервено сако. На хълбока му висеше Аморакус, от който струеше постоянна, спокойна сила. Мърфи и останалите сътрудници на Специалния отдел бяха облечени в черни, свободни облекла и носеха бронежилетки. Всеки от тях държеше пистолет в едната си ръка, а в другата нещо друго – шишета със светена вода или сребърни кръстове.
Мики Малоун погледна към луната и стисна пушката си с две ръце – само той разчиташе единствено на чистата поразяваща огнева мощ. Хей, човекът си имаше основание.
– Добре – каза той. – Влизаме вътре и после какво?
– Ето какъв е планът – отвърна Мърфи. – Хари смята, че помощниците на убиеца ще бъдат дрогирани и сънливи. Обкръжаваме ги, слагаме им белезниците и продължаваме. – Тя се намръщи и сините й очи проблеснаха под сребристата светлина. – Кажи им какво следва после, Хари.
– Мъжът, когото търсим, е чародей. – Стараех се да не повишавам глас. – Това е нещо като магьосник, само че той използва цялата си енергия, за да върши основно разрушителни неща. Не го бива в нищо, което не нанася вреда.
– Което автоматично го превръща в злодей, поне доколкото касае нас – изръмжа Мърфи.
– Абсолютно – потвърдих аз. – Този тип има сила, но му липсва класа. Аз ще вляза и ще блокирам магията му. Смятаме, че е уловил някой демон – затова са му били необходими убийствата. Те са част от сделката, за да накара демона да работи за него.
– Демон – изпъшка Рудолф. – Исусе, можеш ли да повярваш на тези глупости?
– Исус е вярвал в демоните – каза Майкъл с тих глас. – Ако създанието е вътре, не се приближавайте до него. Не стреляйте по него. Оставете го на мен. Ако успее да се промъкне покрай мен, залейте го със светената вода и бягайте, докато пищи.
– Това в общи линии е планът – потвърдих аз. – Просто не допускайте никой от човешките му лакеи с ножовете да се приближи до Майкъл или до мен. Аз ще отнема силата на Кравос, а вие ще го хванете веднага щом сме сигурни, че демонът няма да ни изяде. С останалите свръхестествени неща ще се оправя аз. Някакви въпроси?
Мърфи поклати глава.
– Да вървим.
Тя се приведе напред, вдигна ръка във въздуха, давайки сигнал на останалите от Отдела, и всички се отправихме към склада.
Всичко мина по план. Близо до входа се въргаляха десетина младежи с блуждаещи погледи, обвити в слоеве дим, от който ми се замая главата. Навсякъде се валяха остатъците от сериозен купон – бирени кутийки, дрехи, фасове, празни спринцовки, каквото ви дойде на ума. Ченгетата ги връхлетяха като черен рояк и за по-малко от деветдесет секунди им сложиха белезници и ги натикаха в чакащия фургон.
Двамата с Майкъл продължихме към задната част на склада, като се промъквахме между сандъците и контейнерите. Мърфи, Руди и Малоун ни следваха по петите. Открехнах вратата на задната стена и надникнах вътре.
Видях кръг от черни димящи свещи и обляна в червена светлина фигура, покрита с пера и кръв, която беше коленичила край него, и нещо тъмно и ужасяващо на вид, клекнало в центъра му.
– Бинго – прошепнах аз и се обърнах към Майкъл. – Демонът е тук, с него.
Рицарят просто кимна и разхлаби меча в ножницата му.
Извадих куклата от джоба на шлифера. Това беше обикновена кукла Кен, гола и не съвсем точна от анатомична гледна точка, но щеше да свърши работа. Косъмът, който криминалистите бяха открили върху жертвата от последното местопрестъпление, беше залепен внимателно с тиксо към главата на куклата, освен това бях украсил Кен с обичайните джунджурии, по които си падаха черните магьосници – обърнат пентаграм, малко пера и малко кръв (от една клета мишка, която беше пипнал Мистър).
– Мърфи – изсъсках аз. – Абсолютно ли си сигурна за косата? Че принадлежи на Кравос?
В противен случай куклата изобщо нямаше да навреди на чародея, освен ако не успеех да му бръкна в очите с нея.