– До голяма степен – прошепна тя, – да.
– До голяма степен. Страхотно.
Въпреки това клекнах и нарисувах около мен кръг, после още един около куклата Кен и прошепнах заклинанието.
Косата беше на Кравос. Той усети влиянието на заклинанието ми няколко секунди преди то да го откъсне напълно от силата му – но тези няколко секунди му бяха достатъчни, за да разкъса с помощта на ръката си и на волята си кръга около демона и с яростен крясък да го насъска срещу нас.
Демонът – гърчеща се тъмна маса от сенки и пламтящи червени очи – се хвърли в атака. Майкъл пристъпи напред, извади Аморакус и около него се завихри буря от светлина и магическа ярост.
В реалността бях завършил заклинанието и бях откъснал Кравос от силата му. Майкъл насече демона на парчета. Кравос хукна да си спасява живота, но Малоун стреля с пушката си в краката му от доста голямо разстояние. Изстрелът беше перфектен; чародеят се строполи на земята и остана да се гърчи там – кървящ, но жив. Мърфи изби от ръката му ножа и добрите отново победиха.
В съня ми нещата се развиха по съвсем различен начин.
Почувствах как тъканта на заклинанието, обгръщащо Кравос, започна да ми се изплъзва. В един миг той беше там, в средата на мрежата, която заплитах около него, а в следващия просто изчезна и заклинанието ми рухна под собствената си тежест.
Майкъл изпищя. Вдигнах глава и го видях да се издига високо във въздуха, размахвайки безпомощно меча си в сенките и мрака. Черни ръце с кошмарно дълги пръсти сграбчиха главата му, покривайки лицето. Последва завъртане, влажен, хрущящ звук и вратът на рицаря се счупи. Тялото му омекна и увисна безчувствено. Светлината на Аморакус угасна. Демонът изпищя тънко и пронизително и пусна тялото на земята.
Мърфи извика и хвърли към демона шишето си със светена вода. Течността избухна в сребрист пламък, когато шишето се сблъска с нещо в тъмнината – това беше демонът. Фигурата се обърна към нас. Проблеснаха нокти и Мърфи отстъпи назад, навела ужасѐн поглед надолу, където ноктите на демона бяха разрязали бронежилетката, ризата и кожата, разпаряйки корема й. Навън се изсипаха кръв и вътрешности, тя изпъшка тихо и притисна с ръце зеещата рана.
Малоун започна да стреля с пушката си. Мрачният демон се обърна към него, устата му се разтегна в кървава усмивка и той зачака, докато ударникът не изщрака на празно. После просто се изсмя, сграбчи пушката в другия край и блъсна Малоун в стената, забивайки дулото в корема на мъжа. Малоун пищеше, докато металът разкъсваше кожата и плътта му, а ребрата му започнаха да хрущят; после демонът натисна още по-силно и въпреки ужасните крясъци на полицая можах ясно да чуя как прешлените на гръбнака му започват да се пукат и чупят. Малоун също се строполи на пода в предсмъртни гърчове.
Лицето на Рудолф пребледня, той изпищя и побягна.
Оставяйки ме сам с демона.
Сърцето ми се изпълни с ужас и аз се разтреперих като листо пред създанието. Все още се намирах в кръга. Той все още ме защитаваше. Опитах се да събера силата си, да приготвя удар, който да унищожи това чудовище.
Но се натъкнах на нещо. Стена. Същата магия, която смятах да използвам върху Кравос.
Демонът се приближи към мен и с лекота, сякаш защитният ми кръг изобщо не съществуваше, замахна и ме отхвърли настрани. Стоварих се с тъп звук на земята.
– Не – измънках аз, опитвайки се да се отдалеча от демона. – Не, това не може да се случва. Нещата се развиха по съвсем друг начин!
Червените очи на демона проблеснаха. Насочих стрелящата пръчка към него и изкрещях:
– Fuego!
Не последва изпепеляваща жар. Нито пропукване на енергия. Нямаше нищо.
Демонът отново се изсмя, наведе се към мен и аз почувствах как се издигам във въздуха.
– Това е сън – изкрещях с пълно гърло. Опитах се да достигна до тъканта на съня, да го променя, но преди да заспя, не се бях подготвил по никакъв начин, а и паниката, в която бях изпаднал, ми пречеше да се съсредоточа. – Това е сън! Изобщо не се случи така!
– Някога може и да е било различно – измърка демонът с копринен глас. – Но сега е така.
Чудовищната му паст се раззина и той заби ужасните си зъби в корема ми, разтягайки червата ми. Създанието започна да размята главата си и аз направо се взривих; от тялото ми полетяха парчета плът, които потъваха в търбуха му, кръвта ми плисна навън, а аз се гърчех безпомощно и пищях.
И тогава, незнайно откъде, се появи едно сиво таби с подрязана опашка, замахна с лапа и ме перна през носа с парещите си нокти.