– Бианка – казах внезапно аз. – Тя и нейните лакеи са замесени по някакъв начин – забрави ли, че те са отвлекли Лидия? И ме причакаха онази първа нощ, когато се прибирах от ареста.
– Не мисля, че тя е кой знае колко силна в практическата магия – рече Боб.
Свих рамене.
– Не е, за съжаление. Но освен това току-що са я повишили. Може да се е обучавала. Никога не се е ограничавала само с шантавите вампирски номера – и ако междувременно се е намирала в Небивалото, това може да я е направило по-силна.
Боб подсвирна през зъби.
– Да, така би могло да се получи. Бианка нарушава спокойствието, като измъчва разни духове, и създава размирици, за да може да прекара този Кошмар и да го насъска срещу теб. След като го пусне, си сяда в креслото и се наслаждава на забавлението. Има ли мотив?
– Разкаяние – отвърнах аз, припомняйки си съобщението, което бях прочел преди повече от година. – Тя ме обвинява за смъртта на една от нейните. Рейчъл. Иска да ме накара да се разкайвам за това.
– Чудничко – каза Боб. – И би могла да стои зад всичко това?
– Да. Би могла.
– Средства, възможност, мотив.
– Да, но не се връзва логически. Няма как да убедя Съвета да ми помогне. Нямам никакви доказателства.
– И какво от това? – попита Боб. – Убий я и проблемът е решен.
– Боб – казах аз, – не можеш просто така да убиваш разни хора.
– Знам. Затова ще го направиш ти.
– Не, не. И аз не мога да убивам просто така.
– Защо не? И преди си го правил. Освен това имаш нов пистолет и всичко необходимо.
– Не мога да сложа край на нечий живот заради нещо, което може би е направил.
– Бианка е вампир – отбеляза жизнерадостно Боб. – Тя не е жива в класическия смисъл на думата. Ще взема Мистър, ще ида да намеря патрони и ти...
Въздъхнах.
– Не, Боб. Тя е обградена от много хора. Сигурно ще се наложи да убия и някои от тях, за да се добера до нея.
– О, проклятие. Това е една от ония дилеми за доброто и злото, нали?
– Да, точно такава е.
– Тази етика продължава да ме обърква, Хари.
– Добре дошъл в клуба – промърморих аз.
Поех си дъх на пресекулки и се наведох напред, за да поставя ръцете си върху кръга и да го прекъсна. Без малко да се свия от страх, когато защитната стена изчезна, но положих всички усилия да не го направя. Бях се съвзел достатъчно. Беше време да се съсредоточа върху работата си.
Изправих се и се приближих до работната маса. Очите ми бяха привикнали към тъмнината. Взех най-близката свещ, но не намерих кибрит. Затова насочих показалеца си към нея, намръщих се и промърморих:
– Flickum bicus.10
10 Заклинание на Хари Дрезден за създаване на малък пламък. – Б. пр.
Простичкото заклинание, което бях използвал хиляди пъти, излезе трудно и със запъване, енергията потрепна, вместо да потече свободно. Фитилът на свещта запуши, но не пламна.
Намръщих се, затворих очи, вложих малко повече усилия и повторих заклинанието. Този път почувствах леко замайване и свещта пламна. Улових се с една ръка за ръба на масата.
– Боб, гледаше ли? – попитах аз.
– Да – отвърна начумерено Боб.
– Какво се случи?
– Ами първия път не вложи достатъчно енергия в заклинанието.
– Вложих толкова, колкото всеки път – възразих аз. – Стига де, правил съм това заклинание милиони пъти.
– Аз съм бил свидетел на седемнайсет хиляди и петдесет и шест.
Втренчих се в свещта, след което промърморих под носа си:
– Защо ми се наложи да се съсредоточа, за да запаля това нещо?
– Вероятно Кошмара е отхапал част от силата ти, Хари.
Завъртях се бавно и погледнах Боб, примигвайки.
– Какво е направил?
– Когато в съня ти те нападна, той насочи ли се към някоя определена част от тялото ти?
Поставих ръка на корема си, притиснах го силно и усетих как очите ми се ококорват.
Боб потрепна.
– Оооо, чакра точка. Това не е на хубаво. Попаднал е точно в твоето чи.
– Боб – прошепнах аз.
– Добре обаче, че не се е нахвърлил върху моджото ти, нали? Искам да кажа, че във всичко може да се открие положителна...
– Боб – произнесох аз малко по-силно. – Да не би да казваш, че то... е изяло магията ми?
Боб ме погледна отбранително.
– Не цялата. Събудих те колкото се може по-бързо. Хари, не се притеснявай за това, ще се излекуваш. Вярно, че няколко месеца няма да си в най-добра форма. Или, ъъъ, години. Добре де, може би десетилетия, но вероятността за това е много малка...
Прекъснах го, размахвайки ръка.
– Изял е част от силата ми – казах аз. – Това означава ли, че Кошмара е станал по-силен?