– Ъъъ, здравейте – казах аз. – Да сте ме виждали да влизам тук преди малко?
– Или бременна жена – додаде Майкъл. – Горе-долу толкова висока.
Той посочи с ръка някъде до средата на ухото си.
Касиерката се спогледа с колежката си.
– Вас ли, господине?
Кимнах.
– Един друг мъж, който изглежда точно като мен. Висок, слаб, облечен с черен шлифер като мен, но отдолу носи черни дрехи.
Момичето облиза устните си и ни изгледа пресметливо.
– Може и да съм – отвърна тя. – И какво ще спечеля от това?
Майкъл пристъпи напред и изръмжа глухо. Хванах го за рамото и го дръпнах назад.
– Хей, хей, Майкъл – извиках му. – По-спокойно, човече.
– Няма време да се успокоявам – промърмори той. – Ти разпитвай. Аз ще огледам. – Майкъл се обърна и закрачи бързо към вътрешността на магазина, стиснал неб-режно ножницата на меча с лявата ръка, а дръжката му – с дясната. – Чарити!
Промърморих под носа си нещо не особено прилично и отново се обърнах към касиерката. Бръкнах в джоба си за портфейла и успях да открия три нещастни омачкани банкноти. Подадох ги на момичето и казах:
– Та така, злият ми близнак или бременна жена. Да си ги виждала?
Момичето погледна първо банкнотите, после мен и завъртя очи. След това се облегна върху касата и измъкна парите от ръцете ми.
– Да – отвърна тя. – Преди пет минути тя тръгна покрай рафтовете към отделението за замразени продукти.
– Така ли? – попитах аз. – И после какво стана?
Тя се усмихна.
– Какво, да не би брат ти да е избягал с жена ти? Ще го дават ли утре в шоуто на Лари Фаулър?
Погледнах я с присвити очи.
– Сложно е за обясняване – отвърнах аз. – Какво друго видя?
Момичето сви рамене.
– Тя плати няколко неща и отиде до онзи миниван ей там. Той не искаше да запали. Видях теб – или онзи, който прилича на теб – да отива при нея и да й казва нещо. Тя изглеждаше доста ядосана, но тръгна заедно с него. Не видях какво стана по-нататък.
Стомахът ми се сви.
– Тръгна с него? Накъде? – попитах аз.
Касиерката сви рамене.
– Виж какво, господине, тя просто се съгласи да я откара. Не се е борила или нещо такова.
– Накъде! – изревах аз.
Касиерката примигна и отегчената й физиономия за миг се промени. Тя посочи към улицата, която водеше до „Грейсленд“.
– Майкъл! – извиках аз. – Да вървим!
След това се обърнах и изтичах на улицата, към тъмнината и дъжда. Спрях се за миг до вана на Чарити и ударих по капака на двигателя. Той се отвори без съпротива, разкривайки бъркотия от скъсани кабели, нарязани ремъци и счупени парчета метал. Потрепнах и закрих очите си от дъжда, за да огледам улицата, която водеше към гробището.
В далечината успях да съзра две неясни фигури – едната имаше дълга коса и се поклащаше тромаво. Другата беше по-висока, по-слаба и водеше първата към гробището, като я държеше за косата.
Те се изгубиха в сенките на каменната стена, която обграждаше „Грейсленд“. Преглътнах звучно и се огледах.
– Майкъл! – извиках отново.
Надникнах през прозорците на бакалията, но той не се виждаше никъде.
– По дяволите! – казах аз и изритах силно предната броня на вана.
Не бях в състояние да се изправя сам срещу Кошмара. Той беше пълен с откраднатата от мен сила. Страхът беше на негова страна. И държеше съпругата на приятеля ми и нероденото му дете за заложници.
А това, което имах аз, беше адско главоболие, недостатъчно време и пристъпи на панически страх. Пред най-голямото гробище на Чикаго, в тъмна и дъждовна нощ, когато границата между нашия свят и света на духовете пропуска като сито. Щеше да е пълно с призраци и всякакви пъплещи създания, а аз щях да съм сам.
– Че как – промърморих. – Това се подразбира.
И се затичах към мрака, в който бях видял да изчезват Кошмара и Чарити.
Глава 21
През живота си съм правил и по-умни неща. Веднъж например се хвърлих от движеща се кола, за да се кача на камион, пълен с ликантропи. Не беше кой знае колко по-умно, но поне тогава бях сигурен, че ако се наложи, ще успея да ги убия.
Което изобщо не можеше да се сравнява с настоящата ситуация. Вече бях убил Кошмара – или поне бях помогнал при убиването му. Това изобщо не ми се струваше честно. Трябва да има някакъв закон срещу нуждата да убиваш нещо повече от веднъж.