Той си пое дълбоко дъх.
– Лекарят мисли, че съм я бил. От това са й синините. Не каза нищо, но...
– Това е абсурдно – веднага отвърнах аз. – Звезди и камъни, Майкъл, това е най-глупавото нещо, което съм чувал.
– Все едно съм го направил аз, Хари. – Произнасяше думите горчиво, с усилие. Погледна към лекото си отражение в прозореца. – Ако не се бях замесил в това, този демон нямаше да тръгне след нея. – Майкъл сви юмруци и аз чух как кокалчетата на пръстите му изпукаха. – Трябваше да тръгне след мен.
– Прав си – казах аз. – По дяволите, Майкъл, много си прав.
Той ме стрелна с поглед.
– Какво имаш предвид?
Потрих ръце, опитвайки се да подредя мислите, които проблясваха в съзнанието ми като неонови реклами.
– Това нещо, което преследваме, е демон, нали? Приз-рак на демон.
Един санитар, който мина покрай нас, бутайки количка, ме изгледа странно. Усмихнах му се доста налудничаво. Той бързо се отдалечи.
– Да – каза Майкъл.
– Демоните са труден противник, Майкъл. Те са опасни и много страшни, но в много отношения са доста неориентирани.
– В какъв смисъл?
– Те просто не са наясно с нас, хората. Разбират неща като похот и алчност, и желанието за власт, но просто не могат да проумеят жертвоготовността и любовта. Те са чужди за повечето от тях – просто нямат смисъл.
– Не разбирам накъде биеш.
– Спомняш ли си, когато ти казах, че най-страшното, което може да ти причини, е да се докопа до семейс-твото ти?
Лицето му помръкна, но той кимна.
– Знам го, защото съм човек. Знам какво е да обичаш някой друг освен себе си. Демоните не го знаят – особено онзи тип демони главорези, които сключват сделки с незначителни чародеи като Кравос. Дори да е научил, че според мен най-добрият начин да се справи с теб е чрез някой твой близък, един демон едва ли би разбрал защо.
– Значи, според теб този демон няма причина да прес-ледва жена ми и детето.
– Казвам, че в това няма смисъл. Ако става въпрос само за призрака на демон, който преследва хората, които са го убили, то той би трябвало просто да ни убие и цялата история да приключи. Според мен никога не би му хрумнало да се насочи към някой, когото обичаме – дори да е научил всичко, което знам за теб. Значи, си имаме работа с нещо друго.
Очите на Майкъл леко се разшириха.
– Кошмара е просто нечие оръдие – каза той. – Някой го използва срещу нас.
– Някой, който може да направи онези изтезаващи прок-лятия с бодливата тел – добавих аз. – А ние преследваме инструмента, вместо да се съсредоточим върху ръката, която го направлява.
– Кръв господня! – изруга Майкъл. Това беше втората по сила ругатня, която използваше. – Кой ли би могъл да е?
Поклатих глава.
– Не знам. Някой, който познава и двама ни, предполагам. Колко такива врагове познаваме?
Той избърса очите си с ръкав и ме погледна напрегнато.
– Не съм сигурен. Аз съм настроил срещу себе си почти всяко същество в страната.
– И аз така – потвърдих мрачно. – Дори някои от останалите магьосници не биха имали нищо против да ме видят как се търкалям надолу по стъпалата. Но нещо друго ме притеснява повече от това, че не познаваме самоличността на нашия нападател.
– И какво е то?
– Защо още не ни е убил.
– Първо иска да ни накара да страдаме. Отмъщение. – Майкъл сбърчи вежди. – Възможно ли е кръстницата ти да стои зад всичко това?
Поклатих глава.
– Не мисля. Тя е фея. Обикновено те не са толкова методични и организирани. И не са толкова нетърпеливи. Тази твар излиза всяка нощ, сякаш просто не може да чака повече.
Майкъл ме изгледа продължително, след което каза:
– Хари, знаеш, че не смятам за редно да съдя хората.
– Долавям обаче едно „но“.
Той кимна.
– Но как така успя да се замесиш с тази фея? Тя е лоша, Хари. Повечето от тях са ни просто чужди, но тази е... зла. Обича да причинява болка.
– Да – отвърнах аз. – Но не съм я избирал аз.
– А кой?
Свих рамене.
– Майка ми, мисля. Тя притежаваше силата. Баща ми не беше магьосник. Не общуваше с техния свят.
– Не разбирам защо е трябвало да причини това на детето си.
Усетих как нещо в мен се скъса и очите ми се напълниха със сълзи. Намръщих се. Това бяха сълзите на дете, породени от детската обида.
– Не знам – отвърнах аз. – Знам само, че се е била забъркала с някакви лоши хора. Лоши създания. Каквито и да са там. Може би Лий е била една от съюзниците й.