Добър съвет. Двамата с Майкъл бяхме прекарали по-голямата част от сутринта в обикаляне наоколо и събиране на съставките, които ми бяха необходими за заклинанието. Докато Майкъл шофираше, аз преглеждах тетрадката на Кравос. Отвратителна работа. Той беше записвал внимателно всеки етап на ритуалите си, беше допълвал с описания на физическото удоволствие, което бе изпитвал по време на убийствата – общо девет на брой. Повечето от тях бяха на жени и деца, които Кравос беше убил със специален закривен нож. Беше използвал наркотици и шантаж, за да привлече група млади хора в убежището си, а после беше организирал оргии, в които или участваше, или впрягаше натрупалата се от цялата тази похот енергия в своите магии. Това очевидно беше стандартната процедура за всички чародеи от типа на Кравос. Всички печелят.
Той бе последователен човек. Последователен в усилията си да убива и развращава съзнания с цел натрупването на повече сила, последователен в документирането на извратените си удоволствия – и последователен в записването на всички стъпки по призоваването на един познат демон, на име Азортрагал.
Името беше записано грижливо, като на всяка сричка бе поставено ударение.
Магията до голяма степен прилича на речта: в същността си представлява правилното съчетание на различни неща, различни идеи. След като създадете връзките, вливате силата си в тях и карате нещо да се случи. Това в моята работа го наричаме тавматургия – създаването на връзки между малките и големите неща. След като накарате нещо да се случи в малък мащаб, то се случва и в голям. Типичен пример за това са вуду куклите.
Но подобията, от рода на вуду куклите, не са единственият начин за създаване на връзки. Един магьосник може да използва изрязани нокти или коса, или кръв, стига да е прясна, или която и да е друга част от тялото, за да създаде връзка към оригиналното същество.
Или пък можете да използвате името му. По-точно, Името му.
Имената имат сила. Всяко Име разкрива по нещо за своя притежател, независимо дали той го осъзнава, или не. Един магьосник може да използва това Име, за да създаде връзка с някого. При хората е по-трудно. Техните понятия непрекъснато се променят, развиват се, затова дори да успеете да накарате някой да ви каже цялото си име, ако се опитате да осъществите връзката в момент, когато той се намира в съвършено различно настроение, или след някой съществен момент в живота му, който напълно е променил начина, по който възприема себе си, опитът може и да се провали. Един магьосник може да научи името на определен човек от собствената му уста, но ако не го използва достатъчно бързо, може да се окаже, че е изветряло.
При демоните обаче нещата стоят по съвсем различен начин. Демоните не са хора. При тях проблемът с душата не съществува, те не се притесняват за глупави неща като доброто и злото, правилното и грешното. Демоните просто съществуват. Ако един демон реши да ти изгризе лицето, той ще се вкопчи в него при първия удобен случай, независимо дали ще е сега, утре или след хиляда години.
Това до определена степен звучи доста утешително – и ги прави силно уязвими. Щом научите Името на демона, можете да го накарате да прави каквото пожелаете. Аз знаех името на Азортрагал. Макар той вече да беше само призрак, а не демон, той щеше да реагира на спомена за Името си, ако не друго.
Време беше да се залавям за работа.
Около призоваващия кръг бях подредил пет бели свещи, по върховете на един невидим пентаграм. Бели – за защита. Пък и защото бяха най-евтините в местния супермаркет. Хей, магьосниците не карат парите да растат по дърветата.
Между свещите бях подредил предмети от хората, които Кошмара беше докосвал. Там се намираше защитната ми гривна. Майкъл ми беше дал своята брачна халка и тази на Чарити. Минах през полицейското управление и забърсах надписаната на ръка табелка с името на Мърфи, която тя упорито държеше закачена на вратата си, докато предишната година общественото одобрение не принуди общинските съветници да й направят истинска. Тя лежеше на пода до халките. При посещението в дома на благодарния Малоун се сдобих с часовника, който му бяха подарили при пенсионирането. Той попълваше кръга между последните две свещи.
Поех си дълбоко дъх и огледах инвентара си. За да правите магии, не са ви нужни свещи, ножове и всичко останало. Но те могат да помогнат. Подпомагат съсредоточаването. А при моето състояние аз се нуждаех от всяка помощ, която можех да използвам.
Затова запалих свещите и закрачих около призоваващия кръг, като си оставих достатъчно място за работа в кръга от свещи, но извън медния кръг. С малко усилие на волята запечатах кръга и почувствах как нивото на магията в него започна да нараства.