– Хари – извика ми Майкъл от горния етаж. – Приключи ли?
Потиснах едно раздразнено изпъшкване.
– Едва сега започвам.
– Остават четирийсет и пет минути до залез-слънце – каза той.
Този път не успях да скрия яда си.
– Леле, благодаря ти. Престани да ме притискаш, Майкъл.
– Можеш ли да го направиш, или не, Хари? Отец Форт-хил е вкъщи с децата. Ако не можеш да спреш тази твар, трябва да се върна при Чарити.
– Повече от сигурен съм, че няма да се справя, ако продължаваш да ми дишаш във врата. По дяволите, Майкъл, разкарай се и ме остави да работя.
Той изръмжа нещо за търпение, обръщане на другата буза или нещо подобно. Чух стъпките му над главата си, докато се отдалечаваше от вратата в пода, водеща до лабораторията ми.
Майкъл не слезе в нея с мен, защото въпреки всичко, през което бяхме преминали заедно, цялата концепция да се използва магия без помощта на Всевишния му се струваше нередна. Можеше да я изтърпи, но не я одобряваше.
Върнах се към работата си, затворих очи и се опитах да разчистя мислите си, да се съсредоточа върху настоящата си задача. Съсредоточих цялата си енергия върху медния кръг. Димът от свещите погъделичка сетивата ми и започна да се събира в периметъра на външния кръг, без да го напуска. Енергията постепенно нарастваше, а аз стиснах в дясната си ръка ножа, а в лявата – купа с вода.
А сега трите стъпки.
– Враг, мой враг – произнесох аз, вливайки енергия в думите ми. – Аз те търся.
Прекарах ножа отвесно над медния кръг, стигайки почти до долу. Не можех да го видя, без да включа магьосничес-кото си зрение, но усетих мълчаливото напрежение, докато отварях процеп между света на смъртните и Небивалото.
– Враг, мой враг – произнесох отново. – Търся те. Покажи ми лицето си.
Пръснах водата над кръга, където енергията на заклинанието веднага я изпари във вид на ситна мъгла. Пламъкът на свещите създаваше в нея преливащи се, проблясващи дъги.
А сега беше време за трудната част.
– Азортрагал! – извиках аз. – Азортрагал, Азортрагал! Appare!12
12 Заклинание на Хари Дрезден, призоваващо демони. – Б. пр.
Използвах ножа, за да се порежа по пръста и капнах малко кръв на ръба на медния кръг.
Енергията потече от мен в кръга и премина през процепа в тъканта на реалността, а кръгът веднага се издигна като стена над вградения в пода меден обръч. Остра болка прониза порязания ми палец и накара очите ми да се насълзят, докато силата продължи да търси, подхранвана от енергията на кръга и направлявана от предметите, разположени около него.
Заклинанието ми шареше из Небивалото като сляпо пипало на кракен по палубата, търсещо да сграбчи някоя злочеста душа. Не биваше да става така. То трябваше да се стрелне като мълния в Небивалото, да сграбчи Кошмара и безцеремонно да го довлече в кръга. В опит да насоча заклинанието, аз влях допълнителна сила в заклинанието, представяйки си създанието, с което се бях борил, и резултатите от неговите действия. Едва тогава се натъкнах на някакво чувство от Кошмара – не знам как другояче да го нарека – на ужаса, който беше изпитал, когато заклинанието се вкопчи в нещо. За миг настъпи обезпокоителна тишина, последвана от изблик на дива, буйстваща енергия, на съпротивление, което накара сърцето ми да заблъска в гърдите, а раната на пръста ми да запари така, сякаш някой я беше посипал със сол.
– Appare! – изкрещях аз, влагайки допълнително воля в гласа си, и започнах да издърпвам заклинанието. – Повелявам ти да се явиш пред мен!
В подходящите драматични моменти често използвам архаични изрази. Какво пък, осъдете ме.
През преливащата в цветовете на дъгата мъгла преминаха вълни, сякаш някакво полутвърдо същество разбъркваше въздуха във вътрешността на призоваващия кръг. То буйстваше като полудял бик и се опитваше да се откъсне от заклинанието ми.
– Appare!
На горния етаж телефонът иззвъня. Чух как Майкъл прекосява стаята, докато аз безмълвно се борех с Кошмара, който се опитваше да се измъкне от мрежата на концентрацията ми.
– Ало – каза Майкъл.
Беше оставил вратата отворена и аз ясно чувах гласа му.
– Appare! – изревах отново.
Почувствах как създанието се плъзва към мен и изпълнен със злобен триумф, дръпнах още по-силно. Мъглата и светлините се завихриха, започнаха да придобиват форма, която смътно наподобяваше човешката.