– Опитай това, боклук – промърморих.
Останах известно време да лежа задъхан на пода; виеше ми се свят от усилието да поддържам заклинанието. После прибрах принадлежностите си и тромаво се изкатерих в стаята на горния етаж.
Майкъл ми помогна да седна. Беше запалил огън и аз с наслада поех топлината. Той отиде в кухнята и ми донесе кола и сандвич. Лакомо погълнах всичко. Едва след като допих и последните глътки от колата, той попита:
– Какво стана?
– Призовах го. Кошмара. Някой му помогна да се измъкне, но преди това успях да го обвържа.
Той ме погледна намръщено, изучавайки лицето ми със сивите си очи.
– Какво е това обвързване?
– Няма да може да те преследва. Или Мърфи. Или семейството ти. Не мога да му попреча да идва отсам, но мога да го огранича.
Майкъл примигна изненадано. След това изрече бавно:
– Като го накараш да тръгне след теб.
Ухилих му се, показвайки всичките си зъби, и кимнах.
– Наложи се да го измислям в последната секунда, в движение. – В гласа ми се долавяше гордост. – Не го бях планирал, но проработи. Така че, докато съм жив, той няма да може да досажда на никой друг.
– Докато си жив – каза Майкъл. Той се намръщи, облегна лакти на колете си и притисна плътно длани. – Хари?
– Да?
– Това не означава ли, че сега със сигурност ще се опита да те убие? Без тормоз, без садистични мъчения – просто удар с всички сили и смърт.
Кимнах.
– Да.
– И... онзи, който стои зад Кошмара, който му е помогнал да избяга – това означава, че просто си застанал на пътя му. Той не може да използва оръжието си, докато не те премахне.
– Да.
– Значи... ако досега не е било нужно да те убиват, вече нищо няма да ги спре.
Помълчах известно време, размишлявайки над думите му.
– Направих своя избор, човече – казах най-накрая аз. – Но по дяволите, вече толкова съм затънал в тая работа, че няма повече накъде. Нека Кошмара и кръстницата ми да се разберат кой от тях е пръв на опашката.
Майкъл ме погледна право в очите.
– О, Хари. Не трябваше да го правиш.
Намръщих се.
– Хей, това е най-доброто, което успяхме да постигнем досега. И ако можеше, ти щеше да постъпиш по същия начин.
– Да – отвърна Майкъл. – Но семейството ми е добре осигурено. – Той се поколеба и додаде с тих глас: – Освен това съм сигурен къде ще отиде душата ми, когато й дойде времето.
– Ще се притеснявам за Ада по-късно. Освен това мис-ля, че имам план.
Той се намръщи.
– Не се притесняваш за душата си, но имаш план.
– Все още нямам намерение да се оставям да ме убият. Трябва да вземем инициативата в свои ръце, Майкъл. Ако просто си седим и чакаме, той ще ни разкъса на парчета.
– Ще разкъса теб – каза той. Лицето му изглеждаше още по-разтревожено. – Хари, без Аморакус... Не съм сигурен как ще ти помогна.
– Ти си разбираш от занаята, Майкъл. Едва ли Всевишният ще се откаже от отбора само защото сме си изгубили топката, нали?
– Разбира се, че не, Хари. Той е верен докрай.
Наведох се към него, положих ръка на рамото му и го погледнах в очите. Не го правя твърде често. Малцина са онези, с които мога да си го позволя.
– Майкъл. Това създание е голямо, зло и ми изкарва акъла от страх. Но аз може да съм единственият човек, способен да го спре. Нуждая се от теб. И от помощта ти. По дяволите, човече. Искам да знам, че си до мен, че вярваш в онова, което правя. С мен ли си, или не?
Той огледа изпитателно лицето ми.
– Казваш, че си изгубил голяма част от силата си. А аз вече нямам меч. Враговете ни го знаят. Може и двамата да бъдем убити. Или нещо по-лошо.
– Ако стоим със скръстени ръце, така или иначе, ще ни убият. И може би заедно с нас и Мърфи, Чарити и децата ти.
Той наведе глава и кимна.
– Прав си. Всъщност нямаме кой знае какъв избор. – За миг голямата му, мазолеста, силна ръка полегна върху моята, след което той се изправи, изпъна гръб и разкърши рамене. – Просто не трябва да губим вяра. Господ няма да ни даде повече изпитания, отколкото можем да понесем.
– Дано си прав – казах аз.
– И какъв е планът, Хари? Какво ще правим сега?
Станах и отидох до полицата над камината, но онова, което ми трябваше, не беше там. Намръщих се, огледах стаята и го забелязах върху масичката за кафе. Наведох се и взех малкия бял плик с поканата, която ми бяха доставили Кайл и Кели Хамилтън.
– Отиваме на купон.
Глава 24