Майкъл паркира пикапа си на улицата пред имението на Бианка. Прибра ключовете в кожената чантичка, закачена на колана му, която закопча със сребърното й копче във формата на кръст. После оправи якичката на жакета си, подаваща се над ризницата му, и се пресегна към задната седалка, за да вземе стоманения шлем, който сложи на главата си.
– Хари, искам отново да ми обясниш защо смяташ това за добра идея. Защо отиваме на бал с маски, където ще присъстват само чудовища?
– Всички улики сочат насам – казах аз.
– Как?
Поех си дълбоко дъх, опитвайки се да запазя спокойс-твие, и му подадох бялото наметало.
– Виж какво, двамата знаем, че някой е размътил света на духовете. Знаем, че са го направили, за да създадат този Кошмар, който ни преследва. Знаем, че онова момиче, Лидия, по някакъв начин е свързано с Кошмара.
– Да – рече Майкъл. – Добре.
– Бианка – продължих аз – изпрати главорезите си да отвлекат Лидия. Освен това организира парти за най-гад-ните лоши момчета в целия регион. Столингс ми каза, че разни хора изчезват от улиците. Сигурно са били взети за храна или нещо друго. Дори Бианка да не стои зад това, а аз не го отричам, има голяма вероятност виновникът да присъства на партито.
– И ти смяташ, че ще успееш да го откриеш? – попита Майкъл.
– Така мисля – отвърнах аз. – Трябва само да се приближа достатъчно, за да го докосна, да почувствам аурата му. Усетих онзи, който стои зад Кошмара, когато се опита да му помогне да се отърве от мен. Би трябвало да го разпозная следващия път когато отново го усетя.
– Тази работа не ми харесва – каза Майкъл. – Защо Кошмара не се впусна след теб веднага след като слънцето залезе?
– Може да съм го уплашил. Нали малко го порязах.
Майкъл се намръщи.
– Въпреки това не ми харесва. Там ще има десетки създания, които нямат право да съществуват в този свят. Все едно влизаш в стая, пълна с вълци.
– Единственото, което искам от теб – казах аз, – е да си държиш устата затворена и да ми пазиш гърба. Тази вечер лошите момчета трябва да играят по правилата. Ние се намираме под защитата на старите закони на гостоприемството. Ако Бианка не ги спази, това ще съсипе репутацията й пред нейните гости от Вампирския двор.
– Ще те защитя, Хари – отвърна Майкъл. – Ще защитя и всеки един, който е заплашен от тези... твари.
– Нямаме нужда от сблъсъци, Майкъл. Не сме дошли за това.
Той погледна през прозореца на пикапа и стисна зъби.
– Сериозно говоря, Майкъл. Това е техен терен. Вътре сигурно ще станем свидетели на разни гадости, но трябва да се съсредоточим върху главното.
– Главното – повтори той. – Хари, ако вътре има някой, който се нуждае от помощта ми, той ще я получи.
– Майкъл! Ако ние първи нарушим примирието, с нас е свършено. Заради теб ще ни убият и двамата.
Той се обърна към мен и ме погледна; очите му бяха стоманеносиви.
– Не мога да се променя, Хари.
Вдигнах ръце нагоре и ударих по покрива на пикапа.
– Има и други хора, които може да загинат, ако омажем нещата. Тук не става въпрос само за нашия живот.
– Знам – отвърна той. – Семейството ми е сред тях. Но това не променя нищо.
– Майкъл – казах аз. – Не те карам да се усмихваш, да бъбриш приятелски и да се чувстваш като у дома си. Просто мълчи и не ми се пречкай. Недей да размахваш разпятието. Само за това те моля.
– Не мога да седя безучастно, Хари – рече той. – Просто не мога. – После се намръщи и добави: – Мисля, че и ти не можеш.
Погледнах го.
– По дяволите, Майкъл. Не искам да умирам точно тук.
– Нито пък аз. Не трябва да губим вяра.
– Страхотно – казах аз. – Просто страхотно.
– Хари, ще се помолиш ли заедно с мен?
Примигнах изненадано.
– Какво?
– Молитва – каза Майкъл. – Бих искал да поговоря с Него. – Той се подсмихна. – Не е нужно да казваш нищо. Просто мълчи и не ми се пречкай.
После наведе глава.
Погледнах през прозореца на пикапа с присвити очи и замълчах. Нямам нищо против Бог. Далеч съм от тази мисъл. Но не Го разбирам. Пък и не вярвам много на хора, които разправят наляво и надясно, че работят в Неговото име. Феите, вампирите и всякакви подобни – тях ги разбирам. Дори демоните. Понякога дори Падналите. Разбирам защо правят онова, което правят.
Но не разбирам Бог. Не разбирам как може да вижда какво си причиняват хората едни на други и да не затрие целия човешки род като един неудачен експеримент.
Предполагам, че просто мисли далеч по-мащабно от мен.
– Господи – каза Майкъл. – Скоро ние ще навлезем в мрака. Нашите врагове ще са навсякъде около нас. Моля те, помогни ни да бъдем достатъчно силни, за да направим онова, което е нужно, когато се наложи. Амин.