Първият звук, който наруши тишината, не беше изстрел или боен вид, а звънък, сребрист смях. Той се понесе над тълпата, мъжествен, с лека подигравателна нотка в него, едновременно развеселен и надменен. Присвих очи, опитвайки се да различа притежателя му през заслепяващата светлина, и видях Томас, който беше заел позата на току-що излюпило се от какавида превъплъщение на Ерол Флин – с единия крак на стълбището, лявата ръка на кръста, дясната на кристалната дръжка на меча му. Главата му беше отметната назад, а всеки мускул на тялото му изпъкваше без видимо усилие. Пеперудените му крила улавяха светлината и я отразяваха в ярки цветове.
– Винаги са ми казвали – произнесе Томас провлечено, но така, че всички да го чуят, – че Червеният двор се слави с топлото посрещане на гостите си. Но никога не съм очаквал, че ще стана свидетел на толкова живописна демонстрация. – Той се обърна към платформата и се пок-лони. – Лейди Бианка, несъмнено ще разкажа на баща ми за тази потресаваща проява на гостоприемство.
Усмивката застина на лицето ми и аз се взрях в платформата през лъчите на прожекторите.
– Бианка, скъпа, ето те и теб. Това беше парти с маски, нали? Маскарад? И всички трябваше да дойдем облечени като такива, каквито всъщност не сме? Ако съм разбрал неправилно, моля за извинение.
Чух нечий женски глас, който промърмори нещо, и светлините на прожекторите угаснаха. За миг, докато очите ми привикнат, се озовах в пълен мрак, а след това вече можех да видя жената, която стоеше срещу мен на платформата.
Бианка не беше висока, но фигурата й беше изваяна по начин, какъвто можете да видите само в еротичните списания и в неприличните си сънища. Бледна кожа, тъмни коси и очи, чувствени извивки от устните до бедрата й, притежаващи сочна зрялост и женствена сила, способна да привлече погледа на всеки мъж. Беше обвита в тога от трептящи пламъци. Нямам предвид, че беше облякла червена рокля – тя носеше пламъци, събрани около нея във формата на вечерна рокля, синкави в основата си, преминаващи в жълтеникавия цвят на пламък от свещ и преливащи в червено около пищния й възхитителен бюст. Още пламъци танцуваха около елегантните къдри на тъмната й коса, оформяйки тиара над главата й. Поне обувките й бяха истински и добавяха няколко сантиметра към иначе невпечатляващия й ръст. Те придаваха интересна форма на краката й. Извивката на устните й даваше обещания за нещо, което сигурно е незаконно и опасно за вас, от типа, за който предупреждават от Министерството на здравеопазването, но въпреки това ви се иска да го вършите отново и отново.
Не проявявах интерес. Вече бях виждал какво се крие под маската й. Не можех да забравя какво бях видял там.
– Добре – каза меко тя, а гласът й се понесе над целия двор. – Предполагам, че не мога да очаквам от вас добър вкус, господин Дрезден. Въпреки че е възможно по-късно тази вечер да разберем точно какъв е той.
Езикът й се плъзна по зъбите и тя ме дари с ослепителна усмивка.
Погледнах я, след което погледнах зад гърба й. Зад нея мълчаливо стояха две неясни фигури с черни наметала, които изглеждаха готови да нападнат веднага щом Бианка щракне с пръсти. Предполагам, че всеки уважаващ себе си пламък хвърля сенки.
– Не ви съветвам да опитвате.
Бианка отново се разсмя. Неколцина от присъстващите се присъединиха, макар смехът им да прозвуча нервно.
– Господин Дрезден – каза тя, – много неща могат да накарат човек да промени мнението си. – Бианка прехвърли крак върху крак, разкривайки за миг копринената кожа на стегнатото си голо бедро. – Може да открием нещо, което да ви накара да размислите. – Тя махна с ръка лениво и арогантно. – Музика. Събрали сме се тук, за да празнуваме. Да започваме.
Музиката отново засвири, а аз се замислих върху подтекста в думите на Бианка. Тя беше дала безмълвно позволение на хората си да се опитат да се докопат до мен. Те сигурно нямаше просто да дойдат и да ме ухапят, но... уф. Трябваше да стоя нащрек. Спомних си опияняващите целувки на Кели Хамилтън върху шията ми и проникващата дълбоко в тялото ми топлина и настръхнах. Една част от мен се чудеше какво ли би станало, ако позволя на някой вампир да ме хване, и дали наистина щеше да е чак толкова лошо. Друга размишляваше усилено върху всичко, на което бях станал свидетел досега – Бианка очевидно беше намислила нещо.
Тръснах глава и погледнах към Майкъл. Той леко кимна с глава, скрита под големия му шлем, и двамата заслизахме по стълбите. Краката ми трепереха и пречеха на движенията ми. Молих се никой от вампирите да не го забележи. Не трябваше да им позволявам да забележат слабостта ми, дори нервите ми да бяха опънати като на попаднала в минна шахта птичка.