Плеснах го весело по рамото, което го накара да се олюлее.
– Жалко, че чувствата не са взаимни.
Усмивката застина.
– Сигурно си спомняте сестра ми Кели.
– Разбира се – отвърнах аз. – Май сме прекарали малко повечко време в солариума, а?
Очаквах да изръмжи или да изсъска, или дори да се хвърли към гърлото ми. Но вместо това тя се обърна към масата, взе един сребърен бокал и една кристална чаша за вино от сервитьора и ги предложи на мен и Майкъл, като не спираше да се усмихва.
– Толкова се радвам да ви видя, Хари. Жалко, че тази вечер няма да можем да видим прелестната госпожица Родригес.
Взех бокала.
– Наложи й се да си измие косата.
Кели се обърна към Майкъл и му предложи чашата. Той я прие със сухо, учтиво кимване.
– Разбирам – каза меко тя. – Нямах представа, че си падате по мъже, господин Дрезден.
– Какво да ви кажа? Те са толкова големи и силни.
– Разбира се – каза Кайл. – Ако бях обграден от хора, които желаят толкова силно да ме убият, както аз искам да убия вас, сигурно щях да се обзаведа с телохранител.
Кели пристъпи към Майкъл и гърдите й щръкнаха нап-ред, изпъвайки тънката материя на бодито. Тя бавно го заобиколи; Майкъл стоеше спокойно на мястото си.
– Разкошен е – измърка тя. – Може ли да го целуна, господин Дрезден?
– Хари – каза Майкъл.
– Той е женен, Кели. Съжалявам.
Тя се засмя, притисна се към Майкъл и се опита да улови погледа му. Майкъл се намръщи и се загледа в празното пространство, отбягвайки очите й.
– Не? – попита тя. – Какво пък. Не се тревожи, красавецо. Ще ти хареса. Всички искат да купонясват така, сякаш това е последната им нощ на земята. – Кели му се усмихна порочно. – Защо не и ти.
– Младата дама е много мила – отвърна Майкъл.
– Колко е официален. Харесвам това у мъжете. – Тя ме погледна иззад маската си. – Наистина не трябва да въвличате горките беззащитни смъртни в това, господин Дрезден. – Кели отново огледа възхитено Майкъл. – Този сигурно е невероятно вкусен. Но по-късно.
– Гледай да не се задавиш – посъветвах я аз.
Тя се засмя така, сякаш думите ми й бяха доставили огромно удоволствие.
– Хайде, господин Дрезден. Виждам кръстовете му, но всички знаем каква е стойността им за повечето хора. – Тя протегна собственически ръка към Майкъл. – За миг ме накарахте да си помисля, че той може да е истински тамплиер.
– Не – отвърнах аз. – Не е тамплиер.
Кели докосна облечената в стомана ръка на Майкъл. Избухна пламък – внезапен, бял и яростен като мълния. Тя изпищя пронизително и се строполи на земята. Остана да лежи там, свита на кълбо, притиснала овъглената си ръка, опитвайки се да си поеме дъх, за да изпищи отново. Кайл изтича до нея.
Погледнах към Майкъл и примигнах от изненада.
– Леле – казах. – Впечатляващо.
Майкъл изглеждаше леко раздразнен.
– Понякога става така – отвърна той с извинителен тон.
Кимнах и отново отместих погледа си към близнаците.
– Нека това да ви бъде за урок. Ръцете по-далеч от Божия юмрук.
Кайл ме стрелна с убийствен поглед и лицето му се набръчка.
Пулсът ми се ускори, но не можех да покажа по никакъв начин страха си.
– Давай, Кайл – предизвиках го аз. – Направи нещо. Наруши примирието, което обяви собствената ти предводителка. Наруши законите на гостоприемството. Белият съвет ще изпепели това място толкова бързо, че хората ще започнат да го наричат Малкия Помпей.
Кайл изръмжа и помогна на Кели да се изправи.
– Това не е краят – обеща ми той. – Така или иначе, Дрезден, аз ще те убия.
– Аха. – Направих пропъждащо движение с ръцете. – А сега къш, къш. Трябва да се слея с тълпата.
Кайл изръмжа. Но после двамата със сестра му се оттеглиха и аз бавно огледах двора. Всички, които се намираха в непосредствена близост до нас, независимо дали бяха облечени в черно, или червено, стояха и ни зяпаха. Някои от облечените в алено вампири погледнаха към Майкъл, преглътнаха и отстъпиха няколко крачки назад.
Ухилих се колкото се може по-нагло и самоуверено и вдигнах чашата си.
– Тост – казах аз. – За гостоприемството.
За около секунда всички останаха смълчани, но после побързаха да отвърнат на тоста ми и да отпият от питиетата си. Пресуших бокала на един дъх, почти без да обръщам внимание на възхитителния аромат на питието, и се обърнах към Майкъл. Той поднесе чашата си към устните и си даде вид, че пие, но не пое нито капка.
– Добре – казах аз. – Успях да докосна Кайл. Той също отпада, макар че и без това не очаквах да е нашият човек. Или жена. Или чудовище.