– Аз не създавам метафорите, Хари. Твърде заета съм да бъда една от тях. Харесва ли ти партито?
Изсумтях.
– Да бе. Страшно ми е забавно да ги гледам как дрогират и тровят децата, и ги оставят на милостта на всяко странно и гадно създание в Чикаголенд. – Обърнах се към Сюзан и казах: – Трябва да те измъкнем оттук.
Сюзан се намръщи:
– Не съм дошла тук, за да ти доставя удоволствието да ме разкараш, Хари.
– Това не е игра, Сюзан. Тези създания са опасни. – Погледнах към Лий. Тя не спираше да се приближава към мен. – Не знам дали ще успея да те защитя.
– Значи, ще се защитавам сама – отвърна Сюзан и отпусна ръка върху кошничката за пикник. – Дойдох подготвена.
– Майкъл – обърнах се към приятеля ми. – Ще я изведеш ли оттук?
Майкъл пристъпи към нас и каза на Сюзан:
– Опасно е. Може би наистина трябва да ми позволиш да те отведа вкъщи.
Сюзан ме погледна с присвити очи.
– Щом е толкова опасно, не искам да оставям Хари сам.
– Тя е права, Хари.
– По дяволите. Дойдохме, за да разберем кой дърпа конците на Кошмара. Ако си тръгна, преди да съм успял да го открия, значи, напразно сме били път дотук. Просто вървете, ще ви настигна по-късно.
– Да – обади се Лий. – Вървете си. Аз ще се погрижа за моя кръщелник.
– Не – отвърна Сюзан безизразно. – В никакъв случай. Хари, аз не съм някакво дете, което можеш да подхвърляш насам-натам и да вземаш решения вместо него.
Усмивката на Лий стана още по-хищническа, тя протегна ръка и докосна бузата на Сюзан.
– Позволи ми да погледна в тези красиви очи, малка моя – измърка тя.
Стиснах здраво китката на кръстницата ми и я дръпнах встрани от Сюзан, преди феята да успее да я докосне. Кожата й беше хладна и гладка като коприна. Лий ме дари със зашеметяваща усмивка. В буквалния смисъл. Главата ми се завъртя и се напълни с образи на феята магьосница: как сочните й червени устни се притискат в голите ми гърди и се омазваха с кръвта ми, как гърдите й със щръкнали розови зърна блестят под светлината на огъня и пълната луна, как копринената й коса гали кожата ми.
В съзнанието ми изплува още един образ, придружен от наситени емоции: аз я гледам с обожание, свит в краката й. Тя протяга ръка и леко докосва главата ми с разсеян жест на задоволство. Изпълни ме усещане на всепоглъщащо блаженство – то се изля върху мен като сияеща течна светлина и запълни всяка празнина в съществуванието ми, успокои всичките ми страхове, облекчи всичките ми болки. Едва не се разплаках от облекчение при внезапното ми освобождаване от тревогите и болката. Цялото ми тяло трепереше.
Бях наистина адски уморен. Изморен от болката. От това, да се страхувам.
– Така ще бъде, когато дойдеш при мен, мое малко самотно момче.
Гласът на Лий проникна в мен, изпълнен със същата сладост като наркотика, който вече течеше във вените ми. Знаех, че казва истината. Знаех го с такава сигурност, че част от мен зави от негодувание срещу опитите ми да й се съпротивлявам.
Толкова е просто. Толкова е лесно още сега да легна в нозете на моята господарка. Толкова е лесно да й позволя да прогони всички лоши неща. Тя ще се погрижи за мен. Ще ме утеши. Мястото ми е там, на топло в нозете й, наслаждавайки се на красотата й...
Като добро куче.
Ужасно трудно е да кажеш „не“ на мира и утехата. В цялата история на човечеството хората са продавали богатството, децата, земята и живота си, за да се сдобият с тях.
Но мирът не може да бъде купен, нали, предводителю, премиер-министре? Онези, които предлагат да ви го продадат, винаги искат още нещо. Те лъжат.
Отхвърлих настрана чувствата, отърсих се от почти невидимото заклинание, което кръстницата ми бе направила. Дори да бях изтъркал кожата си със шкурка, пак щеше да ме боли по-малко. Но болката ми, изтощението, тревогите и страхът – поне те си бяха лично мои. Бяха истински. Събрах ги в гърдите си като тайфа изкаляни дечица и вперих поглед в Лий, стиснал зъби и със свито сърце.
– Не – отвърнах аз. – Не, Лий.
На красивото й лице се изписа изненада. Тънките й златисти вежди леко се повдигнаха.
– Хари – каза тя с нежен успокояващ глас, – сделката вече е сключена. Каквото е решено, това ще бъде. Няма нужда да страдаш допълнително.
– Тук има хора, които се нуждаят от мен – казах аз. С усилие успявах да запазя равновесие. – Трябва да довърша работата си.
– Нарушените обещания те лишават от силата ти. Обвързват те по-силно и те отслабват всеки път когато пристъпиш дадения обет. – Гласът й звучеше загрижено, от него бликаше искрено състрадание. – Кръщелнико, умолявам те, не си причинявай това.