– Защото, ако го направя, за теб ще остане по-малко храна? – попитах аз, опитвайки се да запазя спокойс-твие. – Ще вземеш по-малко сила?
– Това би било истинска загуба – увери ме тя. – Никой не го иска.
– Ние сме сключили примирие, кръстнице. Не ти е позволено да прилагаш магия върху мен, без да нарушиш законите на гостоприемството.
– Но аз не съм го правила – възрази Лий. – През цялата вечер не съм ти приложила магия нито веднъж.
– На баба ти хвърчилото.
Сребристият й звънлив смях отекна в двора.
– Какъв език, и то пред любовницата ти.
Залитнах. Майкъл веднага се озова до мен и ме подкрепи, прехвърляйки ръката ми през рамото си.
– Хари – каза той. – Какво има? Какво ти е?
Продължаваше да ми се вие свят и крайниците ми се разтрепериха. Наркотикът вече се беше разпространил из цялото ми тяло и тази нова слабост едва не ме довърши. Започна да ми причернява пред очите и само с усилие на волята си успявах да се задържа извън спускащия се мрак и да не се поддам на безумното желание да се хвърля в краката на Лий.
– Добре съм – избъбрих аз. – Добре съм.
Сюзан застана от другата ми страна. Усещах гнева, който се стелеше над нея като мараня над пустинна магистрала.
– Какво си му направила? – изръмжа тя на Лий.
– Нищо – отвърна спокойно кръстницата ми. – Той сам си го причини, горкичкият. Човек винаги плаща скъпо, когато не изпълни сделката, която е сключил с ший.
– Какво? – рече Сюзан.
Майкъл се намръщи и каза:
– Да. Тя казва истината. Снощи, докато се биехме с Кошмара, Хари сключи договор с нея и така спаси Чарити.
Опитах се да кажа нещо, да ги предупредя, че Лий ще се опита да ги измами, но така и не успявах да разбера къде се е дянала устата ми и защо езикът отказва да ме слуша.
– Това не й дава правото да го омагьосва – сопна се Сюзан.
– Не мисля, че прави нещо – промърмори Майкъл. – Обикновено мога да усетя, когато някой се опитва да навреди на някого.
– Разбира се, че не правя – рече Лий. – Не е необходимо. Той сам си го прави.
„Какво? – помислих си. – За какво говори?“
– Какво? – възкликна Сюзан. – За какво говорите?
– Горката малка кукличка – заговори търпеливо Лий с нотка на фалшиво съчувствие в гласа. – Положи толкова усилия да се научиш, а все още знаеш толкова малко. Преди много време Хари сключи сделка с мен и я наруши – за първи път още тогава, и още веднъж преди няколко нощи. Предишната вечер отново се закле да я изпълни и я наруши за трети път. Сега усеща последствията от своите действия. Собствените му сили се обръщат срещу него, за да го накарат да изпълни задължението си, да спази обещанието си.
– Но те не правеха нищо допреди няколко минути – възмути се Сюзан. – Всичко започна, когато вие се приближихте до него.
Лий се засмя от сърце.
– Това е парти, сладурче. Все пак сме дошли, за да общуваме помежду си. Не съм използвала нито оръжие, нито някакво заклинание срещу него. Той сам си го причини.
– Тогава се махайте – каза Сюзан. – Оставете го на мира.
– О, това никога няма да го остави на мира, сладурче. Сега още не е много силно, но с времето ще нараства. Докато накрая не унищожи горкото момче. Изобщо не ми се иска това да се случи.
– Тогава го спрете!
Лий погледна към Сюзан.
– Нима ми предлагаш да откупиш дълга му? Не мисля, че можеш да си го позволиш, сладурче... макар че можем да помислим върху прекратяването на договора.
Сюзан ме стрелна с поглед, после се обърна към Майкъл.
– Прекратяване? Откупване?
Майкъл гледаше мрачно към Лий.
– Тя е фея...
– Ший! – изграчи раздразнено Лий.
Майкъл погледна кръстницата ми и продължи:
– Тя е фея, госпожице Родригес, а те са склонни да се пазарят. Особено когато става въпрос за това, да получат най-добрите от смъртните.
Сюзан сви устни. Помълча за миг и каза:
– И колко ще струва, вещице? Колко ще струва да те накарам да престанеш да измъчваш Хари?
Опитах се да кажа нещо, но устата не ме слушаше. Вместо да се забави, всичко около мен се завъртя още по-бързо. Краката ми се подвиха и Майкъл трябваше да се напрегне, за да ме удържи изправен.
– Я виж ти, миличка – измърка Лий. – Какво ще ми предложиш?
– Не разполагам с много пари – започна Сюзан.
– Пари. Какво представляват парите. – Лий поклати глава. – Не, дете. Подобни неща не значат нищо за мен. Да видим сега. – Тя започна да обикаля с бавни крачки около Сюзан и да я оглежда намръщено от глава до пети. – Такива красиви очи, макар и тъмни. Ще свършат работа.
– Очите ми? – избъбри Сюзан.