– Не искаш? – попита Лий. – Много добре. Тогава може би името? Цялото ти Име?
– Недей – намеси се Майкъл.
– Знам – отвърна Сюзан. Погледна Лий и каза: – Наясно съм с тези неща. Ако ти дам Името си, можеш да направиш каквото си поискаш.
Лий нацупи устни.
– Очите и Името й са твърде ценни, за да ги пожертва заради любимия. Добре тогава. Да поискаме нещо друго от нея. – Очите й проблеснаха и тя се наведе към Сюзан. – Любовта ти – промърмори Лий. – Дай ми любовта си.
Сюзан повдигна вежди и я погледна над рамките на очилата.
– Скъпа, искаш да те обичам? Чакат те много изненади, ако си мислиш, че нещата стават по този начин.
– Не искам от теб да ме обичаш – отвърна обидено Лий. – Поисках любовта ти. Но пък ако и това ти се струва твърде много, и спомените ще свършат работа.
– Спомените ми?
– Не всичките – рече Лий. Тя наклони леко главата си настрани и измърка: – Наистина. Само някои от тях. Да речем, от една година. Да, мисля, че това ще е достатъчно.
Сюзан изглеждаше изпълнена със съмнения.
– Знам ли...
– Тогава го остави да страда. Няма да преживее нощта, като се има предвид срещу какво се е изправил. Каква загуба.
Лий се обърна и се накани да си тръгне.
– Почакай – каза Сюзан, улавяйки я за ръката. – Аз... ще сключа сделката. Заради Хари. Ще ти дам спомените си от последната година, а ти ще сложиш край на страданията му.
– Спомени срещу облекчение. Дадено – измърка Лий. Тя се наведе напред и целуна нежно Сюзан по челото. После потрепери, пое си дълбоко дъх и зърната на гърдите й се втвърдиха, изпъвайки нежната материя на роклята й. – Ох. О, сладка моя. Ти си безценна.
После се обърна и ме зашлеви през лицето. Паднах на земята, въпреки усилията на Майкъл да ме задържи.
Главата ми внезапно се проясни. Наркотичното опиянение на вампирската отрова намаля и аз почувствах как мислите отново се раздвижват в главата ми бавно, като влак, който набира скорост.
– Вещица – изсъска Майкъл на Лий. – Ако отново нараниш който и да е от двамата...
– Засрамете се, сър рицарю – отвърна Лий с отнесен глас. – Аз не съм виновна, че Хари сключи онази сделка, не съм виновна и че момичето го обича и е готово да даде всичко заради него. Не съм виновна и за това, че Мечът падна безстопанствен на земята пред мен и аз го взех. – Тя погледна Майкъл и се усмихна зашеметяващо. – Ако искаш да се пазариш за връщането му, трябва само да попиташ.
– Живота ми в замяна на меча – каза Майкъл. – Съгласен.
Тя отметна глава назад и се разсмя.
– О, мой мили рицарю, не. Щом мечът на Спасителя се озове отново в ръцете ти, ти с лекота ще нарушиш договорката ни. – Очите й отново проблеснаха. – Освен това си твърде... праведен за моя вкус. Не отстъпваш от разбиранията си. Неумолим си.
Майкъл се напрегна.
– Служа на Господ така, както мога.
Лий се намръщи.
– Пфу. Такъв си. Светец. – Тя отново се усмихна лукаво. – Но има и други животи, с които можеш да се пазариш. Ти имаш деца, нали? – Лий отново потръпна и каза: – Децата на смъртните са толкова сладки. Може да бъдат променяни и оформяни по всякакъв начин. Мисля, че най-голямата ти дъщеря може...
Майкъл не изръмжа, не изкрещя, не издаде никакъв звук. Той просто хвана Лий за роклята и без видимо усилие я повдигна от земята. След това заговори с подрезгавял от гняв глас:
– Стой далеч от семейството ми, фейо. Или ще задейс-твам такива сили, които завинаги ще те унищожат.
Лий се засмя доволно.
– „Отмъщението е Мое, каза Господ“, нали така е написано? – Във въздуха се появи някакво блещукане и тя отново се озова на земята пред Майкъл, по-далеч от празните му ръце. – Гневът отслабва силата ти, мили човече. Ти не искаш да се пазариш – но предполагам, че така или иначе, ще намеря какво да правя с Меча. А дотогава, мой славни рицарю, adieu13.
13 Adieu (фр.) – сбогом. – Б. пр.
Тя ми се усмихна за последен път и се изсмя презрително. След това изчезна в мрака и сенките.
Изправих се на крака и промърморих:
– Можеше да мине и по-добре.
Очите на Майкъл проблеснаха гневно под шлема му.
– Добре ли си, Хари?
– По-добре съм – отвърнах аз. – Звезди и камъни, ако това е някакъв вид самоналагащо се заклинание... Ще трябва да го обсъдя по-късно с Боб. – Разтърках очите си и попитах: – А ти, Майкъл? Добре ли си?
– Достатъчно добре – отвърна той. – Но ние все още не сме открили виновника, а вече става късно. Имам лошото предчувствие, че ако не се махнем скоро оттук, здравата ще загазим.
– Имам чувството, че си прав – казах аз. – Сюзан? Добре ли си? Готова ли си да се махнеш оттук?