Усетих неприятна празнота в корема си.
– А ако не е Майкъл?
– В такъв случай имате много противна компания, магьоснико, и аз съм ужасно недоволна от вас. И ще демонстрирам недоволството си по крайно решителен начин. – Погледът й се отмести към Сюзан. – Непременно. Изберете кои двама си тръгват. След това аз ще си поговоря с третия.
– Искате да кажете, че ще го убиете.
Мавра сви рамене – първото й движение от началото на разговора ни. Стори ми се, че чух лекото изпукване на сухожилията й, които сякаш искаха да възразят срещу повторно размърдване.
– Все пак не мога да ходя гладна. А тези малки замаяни хапки, които Червените са ни довели, са твърде сладки за моя вкус, а и твърде недостатъчни.
Отстъпих назад, обърнах се към Майкъл и заговорих шепнешком:
– Ако изведа Сюзан оттук, можеш ли да се справиш с тази кучка?
– Не е нужно да шепнеш, Хари – отвърна той. – То може да те чуе.
– Да – каза Мавра. – Може.
Само така, Хари. Защо просто не спечелиш благоразположението на чудовищата.
– Добре де – казах на Майкъл. – Можеш ли?
Майкъл ме изгледа и сви устни.
– Вземай Сюзан и тръгвайте – рече най-после той. – Аз ще се оправя тук.
Мавра се разсмя със сух, дращещ смях.
– Какво благородство. Каква чистота. Каква саможертва.
Сюзан пристъпи напред, заставайки близо до мен и Майкъл. Когато го направи, аз забелязах как Мавра леко се отдръпва от нея.
– Момент само – каза Сюзан. – Аз съм вече голяма. Знаех какви са рисковете, когато дойдох тук.
– Съжалявам, госпожице Родригес. – В гласа на Майкъл прозвуча съжаление. – Но това е нещо, което трябва да свърша сам.
– Боже, спаси ме от шовинистичните прасета – промърмори Сюзан и извърна главата си към мен. – Извинете, какво си мислите, че правите?
– Надниквам в малката ти кошничка – отвърнах аз, докато повдигах капака. Подсвирнах. – Дошла си въоръжена до зъби, госпожице Родригес. Светена вода. Чесън. Два кръста. Това трийсет и осми калибър ли е?
Сюзан изсумтя.
– Четирийсет и пети.
– Чесън – рече замислено Майкъл.
От стълбището над главите ни Мавра изсъска.
Погледнах я.
– Томас каза, че Черният двор е почти на изчезване. Чудя се дали причината за това е, че са били твърде дълго център на вниманието. Имате ли нещо против, госпожице Родригес?
Бръкнах в кошничката и измъкнах една хубава, миризлива скилидка чесън, и небрежно я хвърлих към Мавра.
Вампирката не отстъпи – тя просто изчезна за миг и после се появи няколко стъпала по-нагоре. Скилидката падна на мястото, където бе стояла допреди малко, и се търкулна обратно към нас. Наведох се и я вдигнах.
– Аз бих казал едно голямо да. – Погледнах към Мавра. – Това се случи, нали? Стоукър издаде „Голямата книга за избиването на вампирите от Черния двор“?
Сините като на удавник устни оголиха пожълтелите зъби. Резци не се виждаха.
– Няма значение. Вие сте създания от памук и хартия. Мога да разкъсам дузини такива като вас.
– Освен ако не са яли особено пикантна пица, предполагам. Да се махаме оттук, приятели. – Започнах да се изкачвам по стълбите.
Мавра разпери ръцете си встрани и започна да събира тъмнина в шепите си. Това е единственият начин, по който мога да го опиша. Разпери ръце и тъмнината потече към шепите й, докато не обви дланите й до китките в гърчеща се тъмна маса.
– Ако се опиташ да минеш покрай мен с това оръжие, магьоснико, аз ще го приема като нападение срещу личността ми. И ще се защитя по подобаващ начин.
Заля ме ледена вълна. Предпазливо протегнах сетивата си към тъмнината. Стори ми се позната. Сякаш усещах студени вериги и шипове на бодлива тел. От нея лъхаше на пустота и мрак, всичко онова, което липсва в магията.
Мавра беше нашият човек.
– Майкъл – казах аз със задавен глас.
Звънна стомана и той извади един от ножовете си.
– Ъъъ – рече Сюзан. – Защо ръцете й правят така? Вампирите могат ли да правят такива неща?
– Магьосниците могат – отвърнах аз. – Застани зад мен.
И двамата застанаха. Аз вдигнах ръце и се намръщих от напрежение. Опитах се да призова волята си, силата си. Тя потече слабо, неуверено, като през помпа, на която моторчето издъхва. Достигаше ме на етапи, капка по капка, като заекването на някой недодялан селяндур. Но аз я събрах около вдигнатата ми ръка и тя засия със синкава светлина, красива и крехка, хвърляйки върху лицето на Мавра тъмни, резки сенки.