— Като самия живот — добави Ричър.
Тя се усмихна за миг.
— Къде мога да те открия?
— В последния мотел преди магистралата.
— Толкова ли обичаш шума?
— Обичам да е по-евтино. Стая единайсет, регистрирал съм се под името Милард Филмор.
— Защо?
— Навик. Предпочитам псевдонимите. По-добре да не знаят кой съм.
— А кой е Милард Филмор?
— Бил е президент два мандата преди Ейбрахам Линкълн. От Ню Йорк.
Алис помълча.
— Да се облека ли като истинска адвокатка заради нея? Смяташ ли, че ще помогне?
Ричър сви рамене.
— Едва ли. Погледни мен. Облечен съм като бостанско плашило, но не забелязах това да я смущава.
Алис пак се усмихна.
— Вярно, че нямаш много представителен вид. Когато влезе тая сутрин, реших, че ти си клиентът. Някакъв закъсал скитник.
— Това са новите ми дрехи — каза Ричър. — Днес ги купих.
Алис го огледа от глава до пети, но премълча. Той я остави да си върши работата и отиде до пицарията на юг от съда. Заведението беше препълнено, а огромният климатик над вратата бълваше към улицата непрестанен поток горещ, влажен въздух. Очевидно това бе най-прохладното и следователно най-посещаваното място в града. Ричър успя да намери свободна маса и се захвана да пие вода с лед толкова усърдно, че сервитьорът едва смогваше да долива. После си поръча пица с много аншоа. Предполагаше, че трябва да възстанови телесните си запаси от сол.
Докато Ричър се хранеше, убийците получиха по телефона ново описание. Връзката бе прехвърлена най-грижливо през Далас и Лас Вегас до една мотелска стая на сто и петдесет километра от Пейкъс. Обаждаше се мъж, който говореше тихо, но ясно. Той описа с пълни подробности новия обект — от името и възрастта до външния вид и всички места, където можеше да бъде през следващите четирийсет и осем часа.
Разговора проведе жената, защото тя бе пратила партньорите си да вечерят. Не си записа нищо. Инстинктивно избягваше да оставя писмени доказателства, а освен това имаше превъзходна памет. Поддържаше я с непрекъснати упражнения. Тя изслуша внимателно всяка дума на събеседника си, после му съобщи цената. Не се боеше да говори по телефона. Използваше електронно устройство, от което гласът й звучеше като сумтене на хремав робот. Затова най-спокойно съобщи цената и се вслуша в мълчанието отсреща. Усещаше как онзи обмисля дали да не се пазари. Но до пазарлък не се стигна. Човекът просто каза „добре“ и затвори. Умник, помисли си тя. Нейният екип не работеше за скъперници. Склонността към пазарлъци подсказваше и други неприятни възможности.
След гащата Ричър си поръча сладолед, после още вода и накрая кафе. Заседя се на масата, докато почнаха да го гледат накриво, после плати и тръгна към мотела. След един час на хладно и сухо жегата му се стори още по-непоносима. Дълго стоя под струята хладка вода в банята и изпра дрехите си в мивката. Тръсна ги, за да не останат гънки, и ги просна на стола да съхнат. След това включи климатика на пълна мощност, просна се на леглото и зачака Алис. Предполагаше, че ако тя дойде след осем, това ще е добър знак, защото едно сериозно обсъждане на защитата с Кармен би изисквало поне час. Затвори очи и се помъчи да заспи.
13
Тя пристигна в седем и двайсет. Ричър се събуди от неспокойната дрямка и чу колебливо почукване на вратата. Скочи от леглото, препаса се с влажна кърпа, мина бос по мръсния килим и отвори. На прага стоеше Алис. Той я изгледа въпросително. Тя само поклати глава. Ричър се озърна навън в сумрака. Жълтият фолксваген беше оставен на паркинга. Ричър се завъртя и прекрачи назад. Алис го последва.
— Всичко опитах — каза тя.
Отново бе с адвокатската си униформа — черни панталони и сако. Панталоните бяха с много висока талия, почти до бюста. Показваше се само тясна ивица загоряла кожа. Иначе изглеждаше съвсем делово. А Ричър просто не можеше да си представи, че ивица гола кожа ще има кой знае какво значение за жена в положението на Кармен.
— Попитах я дали не е заради мен — продължи Алис. — Дали не иска друг адвокат. Например по-възрастен. Или мъж, или мексиканец.
— А тя какво отговори?
— Че не иска никого.
— Това е лудост.
— Да, така е — каза Алис. — Обясних й в какво тежко положение се намира. Нали разбираш, в случай, че още не е наясно. Никакъв резултат.
— Разкажи ми всичко.
— Вече ти го разказах.
Ричър се чувстваше неудобно с кърпата. Беше твърде малка.
— Чакай да си обуя панталона — каза той.
Грабна панталона от стола и хлътна в банята. Платът беше мокър и лепкав. Ричър се обу и дръпна ципа. Върна се в стаята. Алис си бе свалила сакото и го бе сложила на стола, до мократа риза. Седеше на леглото с лакти върху коленете.