Седна и зачака. Алис слезе след десетина минути. Косата й беше мокра и сресана. Беше по шорти и избеляла от пране тениска с надпис Харвардски футболен отбор. Шортите бяха къси, а тениската тънка и стегната. Личеше, че отдолу не носи нищо. Беше боса и изглеждаше страхотно.
— Футбол ли си играла? — попита Ричър.
— Не аз, Джу играеше.
Той се усмихна на завоалираното предупреждение.
— Още ли е футболист?
— Футболистка — поправи го Алис. — Казва се Джудит. Аз съм лесбийка. Да, още играе футбол.
— Бива ли я?
— В какво отношение?
— Във футбола.
— Доста. Това смущава ли те?
— Че е добра във футбола ли?
— Не, че си падам по жените.
— От къде на къде?
— Някои хора се дразнят.
— Не и аз.
— Освен това съм еврейка.
Ричър се усмихна.
— Вашите ли ти купиха пистолета?
Тя рязко се озърна към него.
— Откри ли го?
— Естествено. Много добро оръжие.
Алис кимна.
— Нали съм обратна вегетарианка от Ню Йорк и отгоре на всичко еврейка. Решиха, че ще ми трябва нещо такова.
Ричър пак се усмихна.
— Изненадан съм, че не са ти избрали картечница или гранатомет.
Тя отвърна на усмивката.
— Сто на сто са си го помислили.
— Ти явно приемаш изкуплението си много сериозно. Сигурно се чувстваш както аз едно време в Ливан.
Алис се разсмя.
— Всъщност тук съвсем не е зле. Като цяло Тексас е чудесно място. Срещат се невероятни хора.
— Какво работи Джудит?
— Адвокатка като мен. Сега е в Мисисипи.
— По същата причина?
Алис кимна.
— За пет години.
— Все още има надежди за американското право.
— Значи не те смущава? — отново попита Алис. — Нали разбираш, че ще е само приятелска вечеря и после те връщам в мотела.
— Друго не съм и очаквал — излъга той.
Ричър не беше гладен, но за щастие вечерята се оказа чудесна — тъмна смес от настъргани ядки, сирене и лук. Изобилие от белтъчини. Може би имаше и добавени витамини. Изпиха по малко вино и много вода. Ричър помогна на Алис да вдигне масата, после разговаряха до единайсет.
— Ще те откарам — предложи тя.
Но беше боса и се бе настанила толкова удобно, че Ричър поклати глава.
— По-добре да си ида пеш. Два-три километра ще ми дойдат добре.
— Още е горещо — предупреди го тя.
— Не се тревожи. Ще се справя.
Алис не възрази. Уговориха си среща за другата сутрин в кантората, след това се сбогуваха. Въздухът навън бе гъст като крем супа. Ричър се добра до мотела чак след четирийсет минути и когато влезе в стаята, ризата му пак беше мокра.
На сутринта се събуди рано, изпра си дрехите и ги облече мокри. По пътя към кантората те отново изсъхнаха. Вчерашната влажност бе изчезнала, нажеженият пустинен въздух изсмукваше всяка капка вода и оставяше плата твърд и изпънат като нов брезент. По синьото небе нямаше и следа от облаци.
Алис вече седеше зад бюрото с широка черна рокля без ръкави. Млад мексиканец тихичко й говореше нещо. Тя си записваше в бележника. Зад мексиканеца търпеливо чакаше секретарят от приемната на Хак Уокър. Държеше тънък оранжево-син пакет на куриерската служба „Федеръл Експрес“. Ричър се нареди на опашка след него. Изведнъж Алис усети натрупването на хора и вдигна глава. Изненадано махна на двамата да изчакат и пак се обърна към клиента. След малко остави молива и тихо заговори на испански. Младежът стоически я изслуша с безизразна физиономия, после стана и бавно се отдалечи. Секретарят прекрачи напред и остави пакета върху бюрото.
— Медицинските сведения за Кармен Гриър — каза той. — Това са оригиналите. Мистър Уокър си направи копия. Иска да се срещнете в девет и половина.
— Ще дойдем — обеща Алис.
Тя бавно дръпна пакета към себе си. Секретарят излезе подир младия мексиканец. Ричър седна на мястото за клиенти. Алис го погледна озадачено, опипвайки с пръсти пакета. Ричър сви рамене. И той бе очаквал пратката да бъде много по-дебела.