— Не може ли да е пострадала от ритник?
Блек поклати глава.
— Твърдо не. Ритникът пренася голяма енергия върху съвсем ограничена площ. Какви размери има върхът на обувка? Да речем, сантиметър на четири. Това си е остър предмет, а не тъп. Ударът ще е прекалено рязък и концентриран, за да може гръдният кош да реагира. Без съмнение пак щяхме да видим спукани ребра, но не и разтегнати стави.
— А удар с коляно?
— Удар с коляно в ребрата? Това е почти като удар с юмрук. Тъп предмет, почти кръгла контактна зона. Ставите щяха да бъдат разтеглени по съвсем друг начин.
Уокър потропа с пръсти по бюрото. Почваше да се поти.
— Има ли начин да го направи човек? — попита той.
Блек сви рамене.
— Ако е акробат, може би. Трябва само да изпъне крак съвсем неподвижно, да подскочи и да я удари странично в ребрата. Като с греда. Според мен е невъзможно.
— А нараняването на пищяла? — попита Уокър след кратко мълчание.
Блек взе третата папка. Разгърна я и отново изчете описанието на контузията. После поклати глава.
— Формата на удареното място решава всичко. Отново виждаме дълъг, твърд, заоблен предмет. Като греда от ограда или водопроводна тръба, нанасяща удар отпред под ъгъл.
— Може ли да я е ударил с парче тръба?
Блек отново сви рамене.
— Теоретично не го отхвърлям. Ако е можел да застане плътно зад нея, някак да се пресегне отгоре и да нанесе удара с всичка сила успоредно на крака, но не съвсем. Би трябвало да замахне с две ръце, защото никой не може да обхване с пръсти петнайсетсантиметрова тръба. Освен това вероятно да застане на стол и много внимателно да я разположи пред себе си. Не звучи убедително, нали?
— Но все пак е възможно?
— Не — каза Блек. — Не е възможно. Казвам го сега и непременно ще го повторя в съда.
Уокър отново се умълча.
— Ами ключицата? — попита след малко той.
Блек взе последната папка.
— Бележките са много подробни. Личи си, че ги е писал отличен лекар.
— Какво ви говорят?
— Класическо нараняване — каза Блек. — Ключицата е като предпазител. Когато пада, човек се опитва да се подпре и изхвърля ръце напред. Тежестта на цялото тяло се превръща в жесток тласък, който като ударна вълна минава нагоре по стегнатата ръка, по стегнатата раменна става и продължава през тялото. Ако я нямаше ключицата, ударът би могъл да порази врата и вероятно да го строши, предизвиквайки парализа. Или черепа, което би предизвикало загуба на съзнанието и евентуални хронични припадъци. Но еволюцията е умна и избира по-малкото зло. Ключицата се чупи и така отнема от силата на удара. Вярно, твърде болезнено и неудобно, но поне не застрашава живота. Ключицата е механичен предпазител и много поколения велосипедисти, кънкьори и колоездачи имат основания да са й благодарни.
— Падането не може да е единствената причина — каза Уокър.
— То е основната причина — отвърна Блек. — И почти винаги единствената. Но понякога съм виждал да става и другояче. Удар в главата с бейзболна бухалка може да не улучи и да строши ключицата. Случва се и при падане на греди в горящи сгради. Срещал съм го при пожарникари.
— Кармен Гриър няма нищо общо с пожарникарите — каза Уокър. — И не разполагаме със сведения за употреба на бухалка.
Всички замълчаха. В тишината нахлу бученето на климатиците.
— Добре — каза Уокър. — Ще говоря направо. Трябват ми доказателства, че тази жена е била жестоко малтретирана. Забелязахте ли нещо подобно?
Блек дълго мълча. После поклати глава.
— Не. Поне в рамките на реално допустимото.
— Няма ли поне капка съмнение?
— Не, за жалост.
— А ако поразтеглим рамките на допустимото?
— Пак няма.
— Нека ги разтеглим до скъсване.
— Все същото. Имала е нормална бременност и лош късмет в ездата. Само това виждам.
— Няма ли основания за съмнение? — настоя Уокър. — Само това искам. Просто да се хвана за нещо.
— Няма.
Уокър помълча.
— Докторе, предварително ви уверявам, че говоря с най-дълбоко уважение. Вече не помня колко пъти сте тровили и моя живот, и живота на колегите прокурори от целия щат. Понякога сме се чудили дали пушите само тютюн или и още нещо. Вечно успявахте да измъкнете най-невероятни обяснения за всяка злополука. Затова ви моля от все сърце. Изобщо ли няма начин да изтълкувате сведенията другояче?
Блек не отговори.
— Извинявайте — каза Уокър. — Обидих ви.
— Не е това, което си мислите — възрази Блек. — Истината е, че никога не съм предлагал странни обяснения за каквото и да било. Вярно, видя ли някакво оправдание за обвиняемия, излагам го пред съда. Но вие явно не разбирате, че ако не видя възможни оправдания, тогава изобщо не си отварям устата. Онова, за което съм се препирал с колегите ви, представлява само върха на айсберга. Безнадеждните случаи просто не попадат в съда, защото съветвам обвиняемия да направи пълни самопризнания и да се надява на снизхождение. А аз твърде често се сблъсквам с подобни случаи.