— Много рядко — спокойно отвърна той.
— Но тя си призна. Защо?
— Нямам представа.
Ели не бе сигурна дали е разбрала докрай. Докато баба й разговаряше с непознатите, тя се скри на стълбището над вестибюла. Чу думите ново семейство. Знаеше какво означават. И вече знаеше, че ще й трябва ново семейство. Бяха й казали, че татко е умрял, а мама заминала надалеч и няма да се върне. Бяха казали още, че не я искат при себе си. Това не я плашеше. И тя не искаше да остава при тях. Те бяха лоши. Вече бяха продали нейното пони и останалите коне. Рано тази сутрин един голям камион дойде да ги откара. Тя не заплака. Просто някак усети, че всичко е свързано. Няма татко, няма мама, няма пони, няма коне. Всичко се променяше. И тя тръгна с непознатите, защото знаеше, че нищо друго не й остава.
После те й дадоха да поговори с мама по телефона. Мама се разплака и накрая каза: бъди щастлива с новото си семейство. Но не бе ясно дали тези хора са новото й семейство или само я водят при него. А не смееше да попита. Затова си мълчеше. Кокалчетата на пръстите я боляха, но тя продължаваше да ги хапе.
— Тази история никак не ми харесва — каза Уокър. — Нали ме разбирате? По-добре да не задълбаваме. Иначе може да изтървем всичко.
Отново седяха в прокурорския кабинет. Тук беше поне с трийсет и пет градуса по-топло, отколкото в моргата. И двамата се обливаха в пот.
— Разбирате ли? — повтори Уокър. — Това пак влошава нещата.
— Така ли смятате? — попита Алис.
Уокър кимна.
— Ще ни размъти водата. Да речем, че Ричър е прав, в което се съмнявам, защото разполагаме само с неговата субективна преценка. Или по-скоро догадка. А на какво се основава тя? На личното му впечатление, че Кармен не умее да стреля. А вече знаем, че всички други негови впечатления са били пълна заблуда от начало до край. Но в интерес на спора да речем, че е прав. Какво доказва това?
— Какво?
— Заговор, ето какво. Знаем, че тя се е опитала да въвлече Ричър. Сега излиза, че е въвлякла друг съучастник. Свързва се е някого, казва му точно къде и кога да дойде, обяснява му къде е скрит пистолетът. Човекът идва, намира оръжието и стреля. Ако е станало така, значи я обвиняваме в заговор за убийство с цел лична облага. Най-хладнокръвно наемане на убиец. Тръгнем ли по този път, пак й гарантираме смъртоносна инжекция. Защото това е много по-лошо от обикновено убийство, повярвайте ми. В сравнение със заговора едно просто убийство е едва ли не дреболия. Засега стрелбата изглежда почти неволна, разбирате ли? Ако не пипаме нищо, с радост ще препоръчам доживотна присъда въз основа на чистосърдечните самопризнания. Но отвори ли се дума за заговор, всичко става от черно по-черно и пак потегляме към отделението на осъдените на смърт.
Алис мълчеше.
— Разбирате ли ме? — настоя Уокър. — Нямаме никаква полза. Точно обратното. Положението й става много по-лошо. А и тя вече каза, че го е извършила сама. Според мен не лъже. Но ако лъже, значи го прави съвсем съзнателно, за да прикрие следите. Защото знае, че заговорът я закопава. Би се наложило да реагираме. Няма как да си затворим очите пред такова нещо. Иначе ще излезем кръгли глупаци.
Алис продължаваше да мълчи. Ричър сви рамене.
— Затова спрете дотук — каза Уокър. — Това е моят съвет. Ако можеше да й помогне, щях да разровя тая следа. Но не може. Затова нека не ровим. В неин интерес е.
— И в интерес на съдийското място — подхвърли Ричър.
Уокър кимна.
— Не го крия.
— Не ви ли дразни пренебрегването на факти? — попита Алис. — Та вие сте прокурор. Може истинският убиец да се измъкне.
Уокър поклати глава.
— Ако е станало както си мисли Ричър. Ако, ако, ако. Тая думичка е много голяма. Трябва да ви кажа, че според мен тази хипотеза е крайно неправдоподобна. Повярвайте, като прокурор съм много усърден, но не бих изградил обвинение, за да губя времето на съдебните заседатели с чисто субективни предположения как можел да стреля този или онзи. Особено ако въпросният онзи е изпечен лъжец като Кармен. Откъде да я знаем, може да стреля още от детски години. Тексаските съдебни заседатели биха очаквали точно това от едно мексиканско хлапе, родено в предградията на Лос Анджелис.
Ричър мълчеше. Алис пак кимна.
— Добре. Така или иначе, вече не съм й адвокат.
— А ако бяхте?
Тя сви рамене.
— Сигурно нямаше да ровя. Както сам казахте, съмнението за заговор само ще й навреди.
Тя се изправи бавно, сякаш бе загубила сили от жегата. Потупа Ричър по рамото. Погледна го безпомощно и тръгна към вратата. Той стана и я последва. Уокър не каза нищо. Мълчаливо ги проследи с поглед, сетне сведе очи към старата снимка на три момчета, подпрени до калника на пикап.