— А кога може да стане това?
— Още утре. Голямото жури заседава почти непрекъснато. Ще им отнеме едва десетина минути, най-много четвърт час.
— Мислех, че тексаското правосъдие е по-мудно.
— Само ако се обявиш за невинен.
Мълчаливо изминаха десетина километра. Пресякоха селцето на кръстопътя с училището, бензиностанцията и закусвалнята. То прелетя през лъчите на фаровете точно за три кратки секунди. Небето отгоре все още бе ясно. Виждаха се звезди. Но зад тях облаците бързо прииждаха от юг.
— Значи утре може би ще я пуснат — каза Алис.
— А може и да не я пуснат. Ще се боят, че е запомнила как изглеждат. Тя е умно хлапе. Седи си кротко, гледа и размишлява.
— Какво да правим тогава?
— Ще се помъчим да разберем къде е.
Ричър отвори жабката и отново извади картите. Намери едромащабен план на област Пейкъс и го разгъна върху коленете си. Посегна нагоре и щракна лампичката.
— Как? — попита Алис. — Откъде ще започнеш?
— Не ми е за пръв път — каза Ричър. — Години наред съм преследвал дезертьори и бегълци. Свикваш да мислиш като тях и обикновено ги откриваш.
— Толкова ли е лесно?
— Понякога.
В летящата кола отново настана мълчание.
— Но те могат да бъдат навсякъде — възрази Алис. — Може да има милиони скривалища. Изоставени ферми, разрушени сгради.
— Не, според мен използват мотели — каза Ричър.
— Защо?
— Защото външността е изключително важна за тях. Тя представлява част от стила им. Успели са някак да измамят Ал Юджин. Ръсти също им е повярвала, макар че това няма кой знае какво значение — тя би дала детето на всеки. Тези хора се нуждаят от достъп до баня с течаща вода, гардероб и електричество за сешоари и самобръсначки.
— Тук има стотици мотели — каза Алис. — Навярно дори хиляди.
Ричър кимна.
— И е почти сигурно, че те обикалят. Всеки ден на ново място. Основен принцип за безопасност.
— Тогава как ще ги открием за една нощ?
Той вдигна картата към светлината.
— Ще ги намерим в главите си. Започваме да мислим като тях и си представяме какво бихме направили ние. Тогава то ще е същото, което са направили и те.
— Адски рискован залог поемаш.
— Може би да, може би не.
— Сега ли започваме?
— Не, първо се връщаме в твоята кантора.
— Защо?
— Защото не обичам фронталните сблъсъци. Не и срещу толкова опитен враг, когато под огъня може да попадне дете.
— Как ще действаме тогава?
— По стария принцип: разделяй и владей. Ще подмамим двама от тях. Може да хванем език.
— Език ли? Какво е това?
— Пленник, който да проговори.
— Как ще го направим?
— Чрез примамка. Те вече са наясно, че ние знаем за тях. Значи ще ни потърсят, за да се опитат да нанесат удар.
— Те знаят, че сме разбрали? Откъде?
— Някой им е съобщил преди малко.
— Кой?
Ричър не отговори. Само се взираше мълчаливо в картата. Гледаше бледочервените линии, които изобразяваха пътища, лъкатушещи през хиляди километри пустош. Затвори очи и се напрегна да си представи как изглеждат в действителност.
Алис спря на паркинга зад кантората. Имаше ключ за задната врата. Наоколо имаше много сенки и Ричър се оглеждаше напрегнато, докато вървяха натам. Но влязоха без произшествия. Старата сграда беше пуста, прашна, безмълвна и гореща. Бяха изключили климатика в края на работното време. Ричър застина неподвижно и се напрегна да долови беззвучния трепет на дебнещи хора. Това бе първично усещане, възприемано и разбирано нейде дълбоко в мозъка. Но сега го нямаше.
— Обади се по телефона на Уокър да му съобщиш какво стана — нареди той. — Кажи, че сме тук.
Накара я да седне с гръб към него до нечие бюро в средата на залата, за да може да наблюдава предната врата, докато тя гледа задната. Извади пистолета и го отпусна в скута си със свален предпазител. После набра номера на сержант Родригес от Абилин. Родригес все още беше на смяна и не изглеждаше твърде доволен.
— Проверихме в адвокатското дружество — каза той. — В Тексас няма адвокат на име Честър Артър.
— Аз съм от Върмонт — отвърна Ричър. — Работя тук на доброволни начала.
— Не се занасяй!
Линията притихна.
— Предлагам сделка — каза Ричър. — Имена срещу разговор.
— С кого?
— Може би с вас. Откога сте рейнджър?
— От седемнайсет години.
— Готов ли сте да ми отговорите откровено и ясно, без увъртане?
— Какъв е въпросът?