— И какво означава това? — попита Алис след кратко мълчание.
Ричър изключи лампичката. Усмихна се в тъмното и се протегна. Опря длани в таблото отпред и разкърши широките си рамене.
— Означава, че сме готови за действие. Че противникът ни е кацнал на мушката. И че трябва да караш по-бързо, защото в момента разполагаме с двайсет минути преднина и държа да я запазим колкото се може по-дълго.
Алис профуча през задрямалото селце около кръстопътя и измина останалите сто километра за четирийсет и три минути, което според Ричър бе твърде добро постижение за един жълт вносен бръмбар с вазичка на таблото. Накрая рязко зави под портала и закова спирачки до стъпалата на верандата. Външните лампи светеха и фолксвагенът вдигна около тях жълтеникави прашни облаци. Наближаваше два след полунощ.
— Не изключвай двигателя — каза Ричър.
Той се качи пръв на верандата. Заблъска по вратата, но никой не отговори. Опита дръжката. Беше отключено. А и защо да заключват на сто километра от най-близкото кръстовище? Бутна вратата и двамата прекрачиха в червения вестибюл.
— Подай ръце — каза той.
Свали от рафта шестте ловни пушки .22 калибър и ги подреди върху протегнатите ръце на Алис, като редуваше посоката на прикладите и цевите, за да изравни тежестта. Тя леко се олюля от товара.
— Отнеси ги в колата — нареди Ричър.
Отгоре долетяха стъпки, после стълбището заскърца и Боби Гриър се появи от всекидневната, разтривайки сънено очи. Беше бос, по боксерки и тениска. Спря и смаяно се вторачи в празния рафт.
— Какво си мислиш, че вършиш, по дяволите?
— Искам и другите — каза Ричър. — Реквизирам всичките ви оръжия. От името на местните полицейски власти. Ако си спомняш, аз съм помощник-шериф.
— Няма други.
— Има, Боби. Нито една бяла отрепка като теб не би се задоволила с някакви си играчки двайсет и втори калибър. Къде е тежката артилерия?
Боби мълчеше.
— Не ме мотай, Боби. Късно е за игрички.
Боби се поколеба. После сви рамене.
— Добре.
Той зашляпа бос през вестибюла и бутна една врата към тясна, сумрачна стаичка, която приличаше на кабинет. Щракна лампата и Ричър видя по стените черно-бели снимки на петролни кладенци. Вътре имаше бюро и още един оръжеен рафт с четири седемзарядни карабини уинчестър — от онези, които се зареждат с прикладен лост. Тежки, красиви, добре поддържани оръжия. Уайът Ърп да се пука от завист.
— Амуниции? — попита Ричър.
Боби отвори едно чекмедже под рафта. Извади голяма кутия патрони.
— Имам и специални патрони — каза той и извади втора кутия.
— Какви са?
— По-мощни. Сам си ги правя.
Ричър кимна.
— Отнеси всичко в колата, разбра ли?
Той взе четирите карабини от рафта и последва Боби навън. Алис седеше в колата. Шестте пушки .22 калибър бяха струпани на задната седалка. Боби се приведе и сложи до тях патроните. Ричър сложи уинчестърите изправени зад дясната предна седалка. После се обърна към Боби.
— Ще ми трябва джипът ти.
Боби сви рамене и запристъпя от крак на крак върху горещата пръст.
— Ключовете са на таблото.
— Отивай при майка си и не напускайте къщата — предупреди Ричър. — Всеки видян наоколо ще бъде сметнат за враг. Ясно ли е?
Боби кимна. Завъртя се и пристъпи към стъпалата на верандата. Озърна се още веднъж и влезе. Ричър пъхна глава в колата, за да поговори с Алис.
— Какво правим? — попита тя.
— Подготвяме се.
— За какво?
— За каквото дойде.
— Защо са ни десет пушки?
— За нищо. Трябва ни само една. Не искам да дам на врага другите девет, това е.
— Насам ли идват?
— Да, ще пристигнат след десетина минути.
— И какво ще правим?
— Отиваме в пустинята.
— Ще има ли стрелба?
— Вероятно.
— Разумно ли е? Сам каза, че те са добри стрелци.
— С пистолети. Най-добрата защита срещу пистолет е да се укриеш много далеч и да стреляш с най-голямата пушка, която имаш подръка.
Алис поклати глава.
— Не мога да участвам в това, Ричър. Не е редно. А и никога не съм докосвала пушка.
— Не искам да стреляш — каза той. — Но ще ми трябва свидетел. Трябва да определиш кой точно идва срещу нас. Разчитам на теб. Въпросът е на живот и смърт.
— Какво мога да видя? Там е тъмно.
— Ще го уредим някак.
— Задава се дъжд.
— Това ще ни помогне.
— Не е редно — повтори тя. — Това е работа за полицията. Или за ФБР. Не може просто така да стреляш по хората.
Из въздуха тегнеше предчувствие за буря. Отново повя ветрец и Ричър усети как в небето се трупа електрическа мощ.
— Има си правила на битката, Алис — каза той. Преди да сторя каквото и да било, ще чакам открито враждебен акт. Също като американската армия. Разбра ли?