Всъщност чака единайсет минути. Онези се оказаха по-бавни, отколкото бе предполагал. Зърна на север проблясък и отначало го помисли за мълния, но сетне блясъкът се повтори и той разбра, че това са фарове, които подскачат по неравния път, като от време на време улучват ниските сиви облаци. През мрака се задаваше кола. Точно както бе очаквал, тя идваше право към него, защото храстите и камънаците не й оставяха друга възможност. Предницата подскачаше, фаровете ту грейваха, ту пак изчезваха. Ричър се обливаше в пот. Наоколо въздухът бе станал по-горещ от когато и да било. Усещаше как високо в небето приижда електричество. Капките падаха по-силно и малко по-бързо. Имаше чувството, че някъде гори запален фитил и бурята всеки момент ще избухне. Не още, помисли си той. Моля те, дай ми само пет минути.
Трийсет секунди по-късно чу шума на двигател. Бензинов двигател, работещ на бързи обороти. Осем цилиндъра. Звукът се засилваше и отслабваше, докато водещите колела захапваха пръстта, после подскачаха и губеха сцепление. Твърди ресори, помисли си той. Ресори за тежък товар. Вероятно пикапът на Боби. Онзи, с който ходи на лов за броненосци.
Измести се още по-навътре под фолксвагена. Шумът на двигателя стана по-силен, но продължаваше да заглъхва на пресекулки. Фаровете подскачаха и лъкатушеха. Хвърляха мътно сияние чак до северния хоризонт. Вече бяха толкова близо, че ги различаваше като два отделни лъча, пронизващи храсталака. Сетне пикапът се появи пред него и с пълна скорост изскочи на платото. За момент четирите колела се отлепиха от земята и двигателят изрева. Двата лъча се стрелнаха към небето, после рязко паднаха надолу. Пикапът се стовари с трясък малко встрани от коловоза и за момент фаровете му плъзнаха по ръба, преди да налучкат отново пътя. После увеличи скоростта по равното. Двигателят изрева. Машината се носеше право към Ричър. Все по-бързо и по-бързо. Шейсет километра в час. Осемдесет. Още седемдесет метра. Петдесет. Четирийсет. Пикапът продължаваше да лети насреща, докато подскачащите фарове изведнъж осветиха спрелия фолксваген точно отпред. Жълтата боя над рамото на Ричър припламна неописуемо ярко. Сетне пикапът панически закова на място. Четирите колела блокираха едновременно върху ситния натрошен варовик. Гумите изскърцаха, колата леко кривна наляво и спря на трийсетина метра от Ричър, обърната към позиция единайсет. Крайчецът на десния фар плъзна над него. Той се прилепи към земята.
Усети прашния мирис на дъждовни капки.
За секунда не се случи нищо.
После шофьорът на пикапа изгаси фаровете. Те избледняха, превърнаха се в бледи оранжеви жички, изгаснаха и отново се възцари пълен мрак. Насекомите се смълчаха. Не се чуваше нищо друго, освен двигателя на пикапа, продължаващ да бучи на празни обороти. Дали са ме забелязали, запита се Ричър.
Не се случи нищо.
Сега, Алис, помисли си Ричър.
Нищо.
Стреляй, Алис. Стреляй сега, за бога.
Нищо.
Дявол да те вземе, стреляй, Алис. Просто дръпни проклетия спусък.
Нищо.
Той затвори очи, изчака още една безкрайна секунда и напрегна мускули, за да се хвърли напред въпреки всичко. Отвори очи, пое си дъх и се надигна.
В този момент Алис стреля.
Далеч надясно изригна чудовищен пламък с дължина поне три метра, куршумът избръмча високо във въздуха със свръхзвукова скорост и след част от секундата оглушителен трясък разтърси пустинята. Ричър се шмугна встрани от фолксвагена, бръкна през лявата врата и включи фаровете. Отскочи заднишком, претърколи се два метра сред храсталака и когато се надигна приведен, видя съвършено ясно пикапа сред конус от ярки лъчи. Вътре имаше трима души. Шофьор зад волана. Още двама, приклекнали в каросерията, до въртящата се стойка. Главите на тримата едновременно се завъртяха над стегнатите, парализирани рамене. Гледаха назад — към мястото, откъдето бе стреляла Алис.
Останаха неподвижни още част от секундата, после реагираха. Шофьорът отново запали фаровете. Пикапът и фолксвагенът сякаш влизаха в нямо противоборство. Светлината заслепи Ричър, но той различи, че фигурите в каросерията са със сини якета и шапки. Едната беше по-дребна. Жена, помисли си той. Грижливо фиксира мястото й в ума си. Стреляй най-напред по жените. Това бе едно от основните правила при борба срещу терористи. Експертите ги смятаха за по-фанатични. И изведнъж Ричър разбра, че точно тя е стрелецът. Трябваше да е тя. Малки ръце, изящни пръсти. Дамският пистолет на Кармен изглеждаше създаден специално за нея. Сега тя бе приклекнала ниско до своя партньор отляво.