Ричър се усмихна. Неприятности и беди, мои единствени спътници.
— Сядай, Хак — нареди той.
За миг Уокър се поколеба. После заобиколи цялата маса и седна до Ръсти Гриър. Свещите огряваха лицето му. Отляво светеше фенерът.
— Имаш ли нещо за мен? — попита той.
Ричър седна отсреща. Отпусна длани на масата.
— Тринайсет години съм бил ченге.
— И какво?
— Много неща научих.
— Например?
— Например, че лъжите са гадно нещо. Изплъзват ти се от контрол. Но и истината не е цвете за мирисане. Тъй че както и да се въртиш, все налиташ на остър ръб. Видя ли нещо чистичко и спретнато, обземат ме подозрения. А положението на Кармен беше толкова калпаво, че изглеждаше съвсем истинско.
— Но?
— Един-два ръба ми се сториха прекалено остри.
— По-точно?
— По-точно това, че нямаше пари в себе си. Знам го. Да има два милиона в банката и да пътува петстотин километра само с един долар в портмонето? Да спи в колата, да не яде? Да прескача от бензиностанция на бензиностанция? Нещо не се връзваше.
— Разигравала е комедия. Типично за нея.
— А ти знаеш ли кой е Николай Коперник?
— Астроном — каза Уокър. — Поляк, струва ми се. Доказал, че земята обикаля около слънцето.
Ричър кимна.
— И на практика доказал много повече от това. Накарал всички ни да се замислим доколко е вероятно да бъдем в центъра на вселената. Какви са шансовете? Дали онова, което виждаме, е изключително? Най-лошото или най-доброто? Основен философски въпрос.
— И какво следва?
— Следва, че ако Кармен е имала два милиона в банката, но е пътувала с един долар в чантата само заради вероятността да се сблъска с толкова недоверчив тип като мен, значи без съмнение е най-добрата комедиантка в цялата история на света. Тук старият Коперник ме пита: доколко вероятно е това? Случайно да срещна най-добрата комедиантка в цялата история на света. И отговаря: не е особено вероятно. Според него ако изобщо се сблъскам с някоя комедиантка, тя ще е скучна и некадърна.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че нещата не се връзваха. Замислих се за парите. И тогава изскочи още нещо.
— Кое?
— Хората на Ал Юджин изпратиха финансовите документи по куриер, нали така?
— Да, тази сутрин. Имам чувството, че е било преди цял век.
— Работата е там, че видях кантората на Ал. Когато отскочих до музея. Тя е буквално на две крачки от съда. Една минута път. Тогава вероятно ли е да пратят нещо по куриер? Защо да не дойдат пеш? Заради един стар приятел на Ал. Особено ако е спешно. Десет пъти повече време биха загубили само докато се свържат с куриерската служба.
Пламъчетата танцуваха и примигваха. Из стаята тръпнеше червено сияние.
— Хората пращат по куриер какво ли не — каза Уокър. — Станало им е навик. А и беше много горещо.
Ричър кимна.
— Може би. Тогава не ми направи особено впечатление. Но после изскочи и още нещо. Ключицата.
— Какво общо има ключицата?
Ричър се завъртя към Алис.
— Ти счупи ли си ключицата, когато падна с летни кънки?
— Не.
— Нарани ли се изобщо?
— Раздрах си дланта. На бетона.
— Значи протегна ръка, за да се подпреш?
— Рефлекс — каза тя. — Няма начин да го удържиш.
Ричър кимна. Отново се завъртя в здрача към Уокър.
— В събота яздих заедно с Кармен. За пръв път се качвах на кон. Натъртих си задника, но най-силно запомних друго: колко високо седях. Страшничко е. Затова възниква въпрос: ако Кармен е паднала отвисоко върху камениста почва, при това с такава сила, че да си строши ключицата, как така не си е раздрала дланите?
— Може да ги е раздрала.
— Не беше записано в документите.
— Може да са забравили.
— Докладът беше извънредно подробен. Нов персонал, много старателен. Аз забелязах това. Кауан Блек също. Каза, че бележките са много подробни. Не биха пропуснали да впишат охлузване на дланта.
— Значи е носила ръкавици.
Ричър поклати глава.
— Тя каза, че тук никой не носи такива неща. Било много горещо. А определено не би го казала, ако ръкавиците я бяха спасили от сериозно нараняване. Напротив, щеше да си умира за ръкавици. И непременно щеше да ги препоръча на новак като мен.
— И какво?
— И взех да се чудя дали строшената ключица не е наистина дело на Слуп. Предположих, че е възможно. Например докато Кармен стои на колене, а той замахва отгоре с юмрук и тя отмята глава. Само че тя претендираше още за счупена ръка и избити зъби, а документите не споменаваха нищо подобно и тогава спрях да се чудя. А и вече бях узнал, че пръстенът е истински.