Ръсти мълчаливо поклати глава. Ричър кимна.
— Ти разиграваше комедия, Хак. Ти ни каза, че си уведомил ФБР и щатската полиция, че има блокади, хеликоптери и над сто и петдесет преследвачи. Но не си се обаждал на никого. Защото, ако го беше сторил, най-напред щяха да дойдат тук. Щяха да разпитват Ръсти часове наред. Щяха да доведат криминалисти и художници, за да изработят предполагаем портрет. В края на краищата престъплението е станало точно тук. И Ръсти е единствената свидетелка.
— Грешиш, Ричър — каза Уокър.
— Наистина идваха хора от ФБР — обади се Боби. — Видях ги на двора.
Ричър поклати глава.
— На шапките им пишеше ФБР. Двама бяха. Но вече не носят шапки.
Уокър мълчеше.
— Голяма грешка, Хак — добави Ричър. — Да извадиш ония глупави значки и да ни пратиш тук. Ти си окръжен прокурор. Знаеше, че Ръсти е изключително важен свидетел. Знаеше също така, че тя няма да ми окаже съдействие. За един прокурор беше просто необяснимо решение. Направо не можех да повярвам. И после разбрах. Искаше да не ти се мотаем в краката. И по всяко време да знаеш къде се намираме. За да пратиш своите хора след нас.
— Какви хора?
— Наемниците, Хак. Онези, с шапките, от ФБР. Хората, които изпрати да убият Ал Юджин. Бяха много добри. Истински професионалисти. Но професионалистите искат да работят и в бъдеще. Ал Юджин не беше проблем. Всеки можеше да го очисти насред пущинака. Но със Слуп работата стана дебела. Току-що си бе дошъл от затвора и нямаше намерение да ходи където и да било. Значи работата трябваше да се свърши тук, а това пораждаше рискове. Затова са те притиснали да ги прикриеш, като натопиш Кармен. После ти си ги притиснал да извършат отвличането, макар че не е в техния стил.
— Това е нелепо — каза Уокър.
— Ти знаеше, че Кармен си е купила пистолет. Сам ми каза, документите минават през теб. И знаеше защо го е купила. Знаеше какво представлява Слуп и какво върши с нея. Знаеше, че спалнята им е камера за мъчения. Е, ако реши да скрие там пистолет, къде ще го сложи? Има три варианта. На горната лавица в гардероба, в нощното шкафче или в чекмеджето си за бельо. Също като всяка друга жена във всяка спалня. Аз го знам, и твоите хора го знаеха. Вероятно са наблюдавали през прозореца, докато тя влезе в банята. После надяват ръкавици, след минута са в стаята, заплашват Слуп със своите пистолети, докато открият оръжието на Кармен, и го застрелват. Трийсет секунди по-късно вече са навън. Бърз спринт до мястото, където са скрили колата, и изчезват. Тази къща е истински лабиринт. Но ти сам знаеш това. Нали си семеен приятел. Уверил си ги, че могат да влязат и да се измъкнат, без някой да забележи. Вероятно дори си им начертал план.
Уокър затвори очи. Мълчеше. Изглеждаше стар и пребледнял на светлината на свещите.
— Но ти допусна грешки, Хак — продължи Ричър. — Хора като теб винаги правят грешки. Финансовите отчети бяха съшити с бели конци. Толкова много пари и почти никакви разходи? Как е възможно? Да не би отгоре на всичко да е била и скъперница? А номерът с куриерската служба окончателно те препъна. Ако наистина бяха пратили документите по куриер, щеше да ги оставиш в пакета, както направи с медицинските отчети. Така биха изглеждали още по-официално.
Уокър предизвикателно отвори очи.
— Медицинските сведения — повтори той. — Ти сам ги видя. Те доказват, че Кармен лъже. Чу какво смята Кауан Блек.
Ричър кимна.
— Беше хитро да ги оставиш в пакета. Изглеждаха като току-що донесени. Само че трябваше да отлепиш етикета. Защото, ако случайно не знаеш, „Федеръл Експрес“ определя таксата според теглото. А аз претеглих пакета с кухненските везни на Алис. Четиристотин и осемдесет грама. Но на етикета пишеше хиляда и двеста грама. Значи е станало едно от двете. Или „Федеръл Експрес“ удря в грамажа клиентите, или ти си изхвърлил шейсет процента от съдържанието направо на боклука. И знаеш ли какво? Твърдо смятам, че си проверил съдържанието, преди да ни пратиш пакета. Отдавна работиш като прокурор, гледал си много дела и знаеш как изглеждат убедителните доказателства. Тъй че всичко, свързано с побоищата, е отишло право в боклука. Оставил си само истинските злополуки. Но не ти е дошло наум за охлузени длани, затова си оставил ключицата. Или пък си решил, че трябва да я оставиш, защото знаеш, че удебелената кост се вижда, и си се боял да не заподозра нещо.
Уокър мълчеше. Фенерът отново изсъска.
— Счупената ръка, челюстта, зъбите — каза Ричър. — Предполагам, че още пет-шест папки лежат в някоя кофа за боклук. Вероятно не зад съда. Нито пък в задния ти двор. Прекалено си хитър. Може би до автогарата. Някъде на оживено обществено място.