Четирите часа отдавна бяха отминали, но той продължаваше да чака. Изпитваше леко колебание. Как да не го изпитва? Не беше чудовище. Естествено, щеше да свърши каквото трябва, но нямаше да му бъде приятно.
Пак пристъпи до вратата, отвори я и закачи на външната дръжка табелката Не безпокойте. После затвори и заключи отвътре. Харесваха му ключалките на мотелските стаи. От вътрешната страна имаше голям лост. Завърташ го и чуваш гладко, приятно изщракване. Отвън няма такъв механизъм. Много полезно. Понякога на човек му трябва пълно спокойствие. Той закачи веригата и се обърна към стаята.
Алис караше бясно. Джипът не беше особено подходящ за високи скорости по шосе. Подскачаше и рязко залиташе настрани. Управлението изискваше непрестанно внимание. Това бе сериозен проблем. Но Ричър невъзмутимо вдигна картата под светлината на лампичката. Вгледа се, провери мащаба, разпери два пръста като пергел и очерта кръг.
— Посещавала ли си местните забележителности? — попита той.
Алис кимна, без да го поглежда.
— Да, някои. Ходих до обсерваторията „Макдоналд“. Беше страхотно.
Ричър погледна картата. Обсерваторията „Макдоналд“ се намираше югозападно от Пейкъс, в планините Дейвис.
— Сто и трийсет километра — каза той. — Твърде далеч.
— За какво?
— За да бъдат там днес. Мисля, че са отседнали най-много на половин час път от Пейкъс. Четирийсет километра, максимум петдесет.
— Защо?
— За да са близо до Уокър. Той сигурно е планирал да измъкне Кармен при необходимост. Или да доведе Ели при нея. Така или иначе, да я убеди, че заплахата е реална. Затова смятам, че са се укрили нейде в околността.
— И близо до туристическа забележителност?
— Без съмнение — потвърди той. — Това е най-важното.
— Наистина ли го можеш? — попита Алис. — Да намериш търсеното място в главата си.
— Досега съм успявал.
— Колко пъти? В колко процента от случаите?
Той не отговори. Пак се приведе над картата. Алис стисна още по-здраво волана. Сведе очи към таблото.
— О, боже — прошепна тя.
Ричър не вдигна глава.
— Какво има?
— Свършили сме бензина. Стрелката е на нулата. Червената лампичка свети.
Ричър помълча, после кимна.
— Карай. Всичко ще бъде наред.
Тя продължи да натиска педала.
— Как? Да не мислиш, че стрелката е заяла?
Ричър вдигна глава. Погледна напред.
— Просто карай.
— Ще свършим бензина — възрази тя.
— Не бой се.
Алис продължи да кара. Джипът се тресеше. Фаровете подскачаха по асфалта. Гумите виеха. Алис пак погледна надолу.
— Стрелката е на нулата, Ричър. Под нулата.
— Не бой се — повтори той.
— Защо?
— Ще видиш.
Ричър не откъсваше очи от пътя. Алис караше с цялата бързина, която можеше да изцеди от джипа. Двигателят ревеше. Вероятно гълташе по половин литър на минута.
— Мини на нормална предавка — каза Ричър. — Така е по-икономично.
Тя стисна лоста и с усилие го измести. Предницата утихна. Управлението стана малко по-леко. Тя продължи да кара. Още километър. Два. Пак погледна таблото.
— Движим се с изпаренията от резервоара.
— Не бой се — каза Ричър за трети път.
Още два километра. Двигателят се запъна, закашля и пак заработи. Засмуква изпарения от бензинопровода, помисли си Ричър. Или утайка от дъното.
— Ричър, бензинът свърши — обади се Алис.
— Няма страшно.
— Защо?
Още един километър.
— Ето защо — каза изведнъж той.
Десният лъч плъзна по крайпътния чакъл и освети стоманеносин форд. На колелата нямаше тасове, отзад стърчаха четири антени. Колата просто стоеше и чакаше, обърната на север.
— Това ще ни свърши работа — каза Ричър. — Резервоарът сигурно е пълен догоре. Те организираха всичко много добре.
Алис натисна спирачките и спря зад форда.
— Техен ли е? Защо е тук?
— Уокър го е оставил.
— Как разбра?
— Ясно е като бял ден. Те пристигат от Пейкъс с две коли — тази и линкълнът. Оставят линкълна тук и продължават с форда. После Уокър бяга от платото, зарязва пикапа под навеса, идва с форда дотук и се връща в ранчото с линкълна. За да си помислим, че идва за пръв път, ако случайно още сме живи и здрави.
— А ключовете?
— Сигурно са на таблото. На Уокър не му беше до тревоги за собствеността на „Херц“.
Алис изскочи навън и провери. Вдигна палец. Ключовете бяха на място. Ричър взе картите и я последва. Оставиха джипа с отворени врати. Моторът все още работеше с последните капки бензин. Качиха се във форда и отново наместиха седалките. Алис форсира двигателя и след трийсет секунди се движеха със сто километра в час.