— Тъй ли?
Върху високите й скули отново пламнаха кръгли червени нетна.
— Точно тъй, луда за връзване. Забрави тая работа.
— Не мога да забравя.
Той не отговори.
— Искам го мъртъв, Ричър — каза тя. — Наистина. Това е единственият ми изход в пълния смисъл на думата. А той го заслужава.
— Кажи ми, че се шегуваш.
— Не се шегувам — отвърна Кармен. — Искам да бъде убит.
Ричър поклати глава. Загледа се напред през стъклото.
— Просто зарежи тия мисли. Това е абсурд. Вече не сме във времената на Дивия запад.
— Така ли? Нима вече не е редно да убиеш човек, който си го заслужава?
След тия думи Кармен замълча. Просто караше и го чакаше да отговори. Ричър гледаше пейзажа пред себе си. Носеха се към далечните планини. Той откъсна очи от склоновете и се загледа в магистралата. Движението по нея бе натоварено — река от леки автомобили и камиони, пълзяща през пущинака. Кармен задминаваше колите една след друга. Караше твърде бързо.
— Не съм луда — каза тя. — Моля те. Опитах се да направя всичко, както си му е ред. Наистина се опитах. Още щом узнах за сделката, отидох при адвокат, после посетих още трима, но нито един от тях не можеше да направи нищо за по-малко от месец. Можеха само да ми обяснят, че заради Ели съм прикована към това място. Тогава се опитах да потърся закрила от частните детективи. Те не пожелаха да си помръднат и пръста. Свързах се с една охранителна фирма в Остин и те казаха да, можем да ви пазим денонощно, но ще трябват шестима души и цената е почти десет хиляди долара на седмица. Което си е чисто отбиване на топката. Както виждаш, опитах се, Ричър. Опитах се да го направя по нормалния ред. Но е невъзможно.
Ричър мълчеше.
— Тогава си купих пистолет.
— Чудесно — каза той.
— И патрони. Похарчих всичко, каквото имах.
— Сбъркала си човека — каза Ричър.
— Но защо? Ти си убивал и друг път. В армията. Сам ми го каза.
— Това е друго.
— Как така?
— В случая ще бъде убийство. Хладнокръвно убийство. И то предумишлено.
— Не, ще бъде точно същото. Като в армията.
Ричър поклати глава.
— Няма да е същото, Кармен.
— Не си ли давал някаква клетва? Да защитаваш хората.
— Не е същото — повтори той.
Кармен задмина един тежък камион, устремен към крайбрежието. Горещият вихър разтърси кадилака.
— Намали скоростта — каза Ричър.
Тя поклати глава.
— Не мога. Искам да видя Ели.
Той се подпря на таблото. Леденият въздух от климатика го блъсна в гърдите.
— Не бой се — каза Кармен. — Няма да катастрофирам. Ели се нуждае от мен. Ако не беше Ели, отдавна да съм се блъснала в някое дърво, повярвай ми.
Но все пак понамали газта. Камионът започна да ги догонва.
— Знам, че разговорът е труден — каза тя.
— Мислиш ли?
— Но трябва да разбереш и моята гледна точка. Моля те Ричър. Милион пъти съм го обмисляла. До дъно. Обмислях от А до Б, после до В и тъй нататък, чак до Я. След това пак и пак. И пак. Разгледах всички възможности. Тъй че за мен цялата работа изглежда съвсем логична. И това е единственият начин. Знам го. Но е трудно да разговаряме, защото на теб ти идва изведнъж. Не си го обмислял. Изненадан си. Затова ти изглеждам смахната и безчувствена. Знам това. И те уважавам за тази мисъл. Но не съм нито смахната, нито безчувствена. Просто аз имах време да стигна до крайния извод, а ти не. И това е единственият изход, уверявам те.
— Каквото и да кажеш, нямам намерение да убивам човек, когото никога не съм виждал.
— Той ме бие, Ричър — настоя тя. — Пребива ме. С юмруци, с ритници, с каквото му падне. Това му доставя удоволствие. Смее се, докато го върши. Непрестанно живея в страх.
— Тогава иди при ченгетата.
— При ченгето. Имаме само един шериф. И той няма да ми повярва. А дори да повярва, пръста си няма да помръдне. По тоя край всички са стари приятели. Нямаш представа какво е.
Ричър мълчеше.
— Той се прибира — каза Кармен. — Можеш ли да си представиш какво ще ми направи?
Ричър продължаваше да мълчи.
— Аз съм в капан, Ричър. В клопка съм заради Ели. Разбираш ли?
Той не отговори.
— Защо не искаш да ми помогнеш? Заради парите ли? Защото не мога да ти платя?
Мълчание.
— Отчаяна съм — каза тя. — Ти си единственият ми шанс. Умолявам те. Защо не искаш да го направиш? Защото съм мексиканка ли?
Мълчание.
— Защото съм цветнокожа, нали? Боба̀рка. Би ли го направил заради бяла жена? Като приятелката ти. Бас държа, че е бяла. И сигурно руса, нали?
— Да, руса е — каза Ричър.
— Ако някой започне да я измъчва, ще го убиеш.
Да, ще го убия, помисли си той.